автор: kameja

Небето е охлузен чер сандък,
забравен някога на прашна сцена,
догоре пълен с лъскави конфети,
които от пролуките надничат.
А върху тъмната завеса
и скърцащия под
изсипва посивяла вата
старата възглавница луната.
А аз съм смешна балерина в бяло,
приседнала за миг върху сандъка.