автор: Prishylec

На тринайсти петък, късно вечерта.
Тайнствено заскърца, черковната врата.
Скелети рапираха зад тъмния олтар.
На камбаната увисна старият клисар.

Гръм небето цепна, лумна изведнъж.
Простосмъртни сепна, в кроткия им сън.
И отнейде Пришо се яви и каза: - Дръж!.
И запискаха девици: - Пришо сакън!.

Ала кой ги слуша. Пришо е нахал.
Със сълзи в очите те го питаха: - Защо?
Цяла нощ показваше им що е Тадж Махал.
И изпратиха го с: - Мон амур, Пришó.