автор: svilka

Имало навремето в гората
разхождайки се нейде сред листата
от всичките животни той бил е пръв
на него викали са лъв
силата му е била безкрайна
смелостта пък му навред незнайна
а любовта му към животните била е всеотдайна
но често е граничила със крайна
лъвът мечтаел си гората да е в мир
от всяко дърво до всеки вир
нямал неговият сън покой
ако не наглеждал животните си свой
срещнал той един път при свойта обиколка
строяща си гнездото, млада сойка
-Как си сойко, имаш ли проблеми
-Имам лъвчо и то големи
трябва ми гнездо да си направя
а нямам материали от къде да си набавя
-Спокойна ти бъди, проблема ще оправим
само ела ми помогни, хайде да не се бавим
птицата нуждаела се е от съчки
имало е около нея обаче само пръчки
лъвчо пък никога не бил строил гнездо
знаел как да прави само неговото си место
но знаел, често правило се от дърво
и решил да занесе на птицата едно
видял тогава той дърво голямо
и започнал да го натиска със коляно
никак не било обаче лесно
и започнал да се хвърля върху него бесно
блъскал ритал и напъвал той дървото
а птицата разсмяла се над него е защото
наблизо едно дърво търкаляло се по земята
скрито то било е от цветята
но трябвало е само лъвчо да разгледа
гората своя малко да я поогледа
но когато е разбрал грешката си той
наддал в гората силен вой
и Лъвът тогава сам разбрал
и добър съвет на животните в последствие е дал
че колкото и мускулите му да са големи
не решават всичките проблеми
всеки може под техния удар да загива
умът обаче силата надвива