на В.С.
Ти не си земя.
Твърде малка е
да побере таланта ти.
Вселена си,
кацнала върху дланта на Бога.
И обикновен поет не си.
Поетично Чудовище -
щом запееш разреваваш
планините
и късаш скалите по шевове.
Докарваш пролет
зимно време
и имаш ключ за дъгата.
И Славей не си -
ято ангели дишат във тебе
и ръката простряла е мъдрост и пише...
Благословен си
да пребъдеш, Поете!