провокирано от“Самотата ме уби“ - автор miri
Слънцето
от черен облак
дреха си ушива.
Жалва се -
било самотно,
океан сълзи
излива.
Bее
самотата вало -
мъката на Мири.
С ножа пък
звездите
ще си правят
харакири.
Дяволът
навлича спора,
в думи се оплита.
Де се дяна?
Не се чуват
черните
копита?
Светна
във костюм и Мири -
радостта облече.
Ангел мил
на танц я кани
влюбен
и увлечен.