автор: geostal

Обичам те, мила,
/ така бе казал Петьофи /
отдавна без тебе не мога…
За мен ти си слънце,
кристал, ручей планински,
душата ми сгряваш
и зиме, и лете –
сърцето ми караш
лудо да бие по тебе,
премрежвам очи, щом
пред мене застанеш…
Когато съм с теб, когато
с наслада любовна аз
се опивам и твоят огън
в мен преминава, тогава
разбирам – животът без
тебе не си заслужава!
Обичам те, мила,
не бих те сменил аз
със друга и верен ще
бъда до гроб. Дори да
умирам, аз пак ще те
искам, пак ще те искам!
Макар че и други теб
те обичат, аз не ревнувам
и емпатично споделям те
с всички, защото даряваш
наслада, надежда, че инак
животът е труден, / „живот
ли бе да го опишеш…”/
а ти ни правиш щастливи,
макар и за кратко – мъка
човек да забрави: врагове,
нови и стари, обиди, лъжи,
люти закани, труд черен,
мизерен – с лопати, мотики…
Благодаря ти, моя любов,
моя кристална Мастика!
Обичам те, мила!