автор: California

Уважаеми Господа,
пиша, за да ви уведомя какво става у наше село.
У наше село няма кмет. Що ли тъй ни на мъж случих, ни на късмет, чи и на кмет. Пърдян късмет и гърмян заек виждали ли сте, та и мойта такава.
От как закриа текезесето и ни върнаа земята ептен я овапцах.
Дека ни прогонихте селяните, бре?
То едни селянии, бяха, ама поне имаше кой да гълчи из маалата и да са кълъбикат в Чапкънината кръчма. То една кръчма - ум да ти зайде, ама кът нема друга, у тая ставаха калабълъците. Ма най-ми е мъка за Петко комшията. Вдовец. Цепише ми дървата, зимъска ма грееше с ракия, голям българин беше. Лекуваше ме одма. Сега гледам космодиск ми пуснали. Варай тая работа, не е ли някой да та ушмули и намачка - ни ми го фали. Рак, мерак и простак не се лекува. Легнал ми беше Петко на сърце ма и той кусури си имаше. Помолих го веднъж да ми услужи с пръстен гювеч. Ма мокър ли беше, кво ли стана, пръсна са у фурната. До Вълчитръшково хукнах да му купя нов, че съседи сме, комшии, грейм са, топлим са, помагаме си - ни мой тъй през съседа си да минеш. Купувам му по-голям, по лъскав, с две думи - по-убаф и му викам:
- Комшу, счупих ти стария и връщам ти нов! - ухилена и радостна, то не, че всичките зъби са налице , ама годинки, ко да праиш, не прощават.
Пецата току ми отвърна:
- Нов бе, ама... моят си беше поел мазнината!
Леле като са ядосах, като изфурцирах като стар осмак на чер път, като го почнах... Три месеца зор припарваше покрай мен. Ма казват хора дет са карали са обичали и ний тъй. После що мачкане беше, що чудоо... Ма няма и туй да ви разпраям, я...
Пришълец беше, с габровска жилка. Само червено вино пиеше, че от него остава поне боята, а от бялото - нищо. И на яйцето туряше кранче, че по-малко да пуща, ама бели кахъра са туй. Инак златни ръце носеше. Кот да фане, се нещо е станало. И другата работа му вървеше отман. На дърти години у грях ма вкара. Плодовита старица излязох.
Синът на Пецата - Ванката, искаше да учи за лекар. Умно мунче, отдават му се науките, а той го скастри:
- Ти луд ли си, бе Ваньо! Глупак, с глупак! Зъболекар ще станеш, че ората по едно сърце имат, а по 32 зъба. Зъболекар стана. На глава с Пецата се не излиза.
Всите зъби все той ми е правил. Замина. Избега. То ора не останаха у наше село. Пусто, пусто, няма кого да напопържиш. Пет човека едва одим и двама на легло. Три бабички - аз, Гица Дъргулеста, Въца Лисицата, бай Герги Лесничея, Митьо Сомнамбуля. Въца и Митьо взели-дали горките.
Две години комай стана нимойм си избра кмет. Ма кво си мислят, че шъ им отстъпя мястото ли? Ни са ма научили още, чи и аз от пръдня боя правя. Тая кметската заплата няма да я дам! И я няма да я имам и они няма да я имат! Да ни са мислят за "по" от мен! Ни знаят те коя е Донка Пируетка!
Пиша да ви са оплача. От как решихте да ни ограмотявате с новите телевизори - компутрите, ни моа си позна съселяните. Ми те ептен избръмчаа горките.
Гица Дъргулестата си оряза фистана и са момей. Килотите й са веят. Ни я е срам, мръсницата ниедна! И току са надупи срещу Герги Лесничея. Той лесничей човека, цел живот у гората одил и на мечки са нагледал, ма то нейното мечище за срамотите! Аман! За срам станаа дърти ора! Ни ги е срам! Чумата да ги тръшне дано! Дяволът са е вселил у тях!
У нета са подвизават, у Хулите. Я у туй село не съм одила. Га, че земат ма нахулят, знам ли? За резил на дърти години да стана.
Гледам ги - хихикат са, светнали им очичките като на стар локомотив фаровите, едни такива засмени, руменки, га, че втори пубертет карат. А мен като ма загложди, като ма зачовърка, сън ма ни фаща. Какво ще да е туй село дето ги подмлади, чумата да ги тръшне дано! Мискини ниедни!
Издебнах една вечер Герги. Почерпил са беши повечку чиляка и взех ключовете от пенсионерския клуб. Ма ний си му викаме младежки, оти няма по-млади от нас.
Реших са.
Влизам у туй село Хулите, па кот ще да става. Аз да не съм за изфърляне, я? Влизам и гледам - два часа посред нощ - селото им пълно. Не спят тез ора, ей!
Ко праят по туй време? Стихове пишат, разкази, все убави работи. Ми аз като съм наполовина грамотна - вайкам са на акъла си - как ще са вреда? Гледам един подписник първо трябва да попълня. Унуката имаше лексикон - та ми просветна. Ма не съм ептен тъпа, ей!
Хаха, гледам наша Гица Дъргулеста са е писала "Близалка", наш Герги Лесничея и той туканка. Хаха, "Вълчо" са кръстил, маймуняк, с маймуняк! Улових ли ви аз номерата! Па реших, щом Гица е близалка, аз ша си кажа натуралната истина. Та са написах: "Донка_убавица _с _голямата _мекица".
И като почнаха едни стихчета, едни разказчета... Чудо невиждано! От ден на ден разцъфвам. Нищо ма ни боли.
По тоз повод ви пиша.
Искам да стана кметица у туй село Хулите.

Чакайте армаган -
две шилета, 15 кокошки, илядо лева (ама от старите, оти ги бях закопала у буркан) и два бута от прасе.
Айде със здраве!

Донка Пируетка.
с. Бобен гьол