автор: alabross

Няма нищо по-празно
от стара мина,
останала и без грам руда.
Та кой ли през нея не бе преминал!
Последните не очаквали даже чудо.
Който е виждал пресъхнало кладенче,
знае точно какво
имам предвид.
Всичко прилича на преминала младост,
на забравена притча,
на разгадан мит.
Никой и нищо не е останало.
Миньорите прокопават другата планина.
Хиляди прилепи висят от тавана.
Галерията е натъпкана с тишина.
Няма нищо по-ялово
от празна мина.
Тя е като истина без ефект,
като брак без любов,
като старец без минало,
като рано изчерпан поет…
Този път аз достигнах до края –
до дъното -
като роб, който бяга към свобода.
И когато ми стана най-празно и тъмно,
аз ударих скалата.
И рукна вода.