автор: alabross

От тестето
на тоя живот
ми се падаха всякакви карти.
Но не станах добър на белот
и не цаках,
когато потрябва.
А дори да ми беше и цел,
кьорав карти нали не играе...
Всеки гледа
да вземе ръце
и с успех да излезе накрая.
Щом си седнал на масата там,
не търси
друга същност в Играта.
И в живота е същото, знам.
Но това
не променя нещата.
И какво като губя сега?
Бих загубил и утре,
момчета,
за да хвана
онази ръка,
без която животът е сметка.
Нека после се носят мълви
как и с колко
съм паднал нещастно.
Та нали всеки знае прекрасно
на кого
в любовта му върви!