автор: anelim

Обичана жена съм аз,
а ти – обичан мъж.

Звезди усмихват се над нас,
благослови денят ни дъжд.
По стръмното и без пъртина,
взаимно се носихме на гръб,
уморени, но двамина
пак вървим по стръмен ръб.
Букет мечти отново ни зоват,
натиснали педалите докрай,
през ада минахме на път,
към нашия си рай.