Двете ми самоубийства са били напразни.
Все си мислех,
че думите ми за
сбогуване не дразнят,
а всъщност съм разговаряла
с тишината в теб,
в мен
и с проклетото пладне.
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
чакам да ти мине черния период за да започна да те коментирам
Re: Проклето пладне от mariq-desislava на 06.02.2009 @ 19:23:05 (Профил | Изпрати бележка)
Че той отдавна е минал- аз наистина имам две самоубийства зад гърба си, ама на- още съм жива, значи не съм добра и трябва да живея. Добрите си ги прибират рано. Останалите се мъчат.:)
Значи животът след това е дар, и то не току-така. Има си по-висш смисъл този дар. Вярвам, че отдавна си го оценила.
Re: Проклето пладне от mariq-desislava на 07.02.2009 @ 23:00:34 (Профил | Изпрати бележка)
Знаеш ли, наистина е така, чак когато оцелях го осъзнах. Имала съм някаква мисия, която трябва да изпълня и за тази цел е трябвало да живея, а не да умра. Хубаво е, че си тук!:)