автор: pilgrims

- Но това е първенството на шампионите, а не на аматьорите... Чакай, чакай! Та това е той – пет-кратния шампион на Елеал. – възкликна Истинен.

- Изпълнен ван Доерен – великият пилот от Формула-Спийд! Ето защо ми изглеждаше така познато лицето му. – почти извика Сърдечен. Басовият му глас сякаш се отрази в изненаданите лица на останалите от екипажа – Не
мога да повярвам, че съм на един кораб със вас господин ван Доерен! Аз съм ваш ултрас... така де – абсолютен фен.
Сърдечен оголи белите си зъби в усмивка, каквато никой привърженик може би не измайсторявал досега.
- Но вие професоре... или ван Доерен да ви наричам? Вие сте се състезавали преди повече от двадесет години. Останали сте като легенда в историята, но как така ще се състезавате с днешното поколение пилоти? - недоумяваше Надежден.
Възрастния мъж погледна последния над рамките на очилата си и с тънка усмив-ка отговори:
- От федерацията ми разрешиха да участвам за последен път в този кръг от надпреварата на Галея. Ще бъде моят бенефисен кръг от ФС. На времето, когато приключвах с кариерата си избухна Петата междугалактическа война и не успях да направя моята последна обиколка.
С това разговорът бе приключен и възрастният професор се изправи и последва командира си, който го чакаше на изхода на залата. Въпреки шестдесетте си години Изпълнен все още не бе изгубил атлетичността и пъргавината на тялото си. А от трите дни, в които екипът бе сформиран, тримата младоци се удивяваха на младеж-кия плам и сила в очите на същия този старец.
- Хайде момчета, вдигнете си долните челюсти от пода и да излизаме. – изкара ги от унеса дамата от Ловец – Все пак той е само един човек, пък бил той пет-кратен шампион...
- Това може да го каже само една жена! – изломоти недоволен от последния коментар Сърдечен – Все пак на борда ни е великият ван Доерен!...
Рано сутринта на следващия ден “Галеус стейдиъм” започна да се пълни. Надежден, Сърдечен и Истинен влязоха с тези фенове, които бяха прекарали ноща пред порталите. Благодатна се присъедини към тях час по-късно, а Верен дойде броени минути преди началото на надпреварата.
- Изпълнен е готов. До сега бях в боксовете при него. Каза да не спираме да го подкрепяме. Ще има нужда от това. – кимна с глава към хората си капитана.
- Видя ли и другите шампиони? – побърза да попита Сърдечен – Успя ли да ни вземеш афтографи?
Верен измъкна от джоба си няколко картички и ги подаде на тримата запалянков-ци от екипажа си. По лицата на последните се изписа изключително приятно чувство.
Вече час Изпълнен подготвяше спийдера си за голямото... последно състезание. И когато от съдийската кула подадоха сигнал състезателите да заемат местата си, той запали двигателя на машината под него. Бученето и след това мощната въздушна струя разтресоха “звяра” от долу преди да се издигне над повърхността на пистата. Чу се пронизителен рев, след което Изпълнен се понесе бавно към старта.
На началната линия се подравниха петнадесет машини. Петнадесетте шампиони на Елеал застанаха един до друг за да премерят сили за “Купата на шампионите”. Професорът изгледа съперниците си изпитателно. Застанали достолепно на върху машините си, в погледите на всеки можеше да се прочете твърда решимост да се пребори за титлата.
Гръмна револвер. Спийдерите изреваха, последвани от гърлата на десетките хиляди зрители по трибуните. Като вълна звукът премина от старта към изхода на колодрума. Прахта от пистата се смеси с тътена от мощните машини и подобно на змия се повлече след тях.
Изпълнен завъртя газта до край и бързо ускори. Зад него останаха двама от съпер-ниците му. Секунди по-късно още трима видяха гърба на ван Доерен.
Пистата свърши и надпреварата се пренесе извън трибуните. Стотиците опера-тори-роботи разположени по цялото трасе, щяха да проследят останалата част от състезанието. Огромните монитори над колизеума пък щяха да предадат картината.
На състезателите предстоеше да преминат през долината на Мрачната сянка, трябваше да прекосят гората на Объркването, и преди отново да се завърнат на пистата за финалната права щяха да прелетят над Бездънното езеро.
Скоро върволицата от спийдери навлезе в тесен пролом между две отвесни скали. Полумрак обви бързите машини, а околните стени отразяваха рева им в призрачно ехо.
Тази долина винаги караше Изпълнен да настръхва. Това чувство отново го завладя. Но и този път той си спомни за своя Избавител. Мирът отново се върна и в препускащото му сърце отново настъпи покой, и онова прекрасно чувство на си-гурност пак заля душата му.
Зад гърба му изневиделица се появи друг състезател. Чу се остро остъргване на брони, след което машината на професора се замята неконтролируемо под него. Още миг и Изпълнен щеше да се размаже в скалата от дясно.
Смразяващ кикот се смеси с лудото бучене на двигателя.
- Ще те унищожа, шампионе! – изкряска нападателят, когато профуча покрай него.
Шампионът на кралство Мендор. Това беше човекът, чийто баща Изпълнен мно-гократно бе побеждавал някога по пистите. “Крушата не пада по-чалеч от дървото” мина бърза мисъл през главата на стареца.
Със сетни усилия той овладя спийдера и гнева си. Размина се на милиметри със стената. Тогава даде газ, за да навакса изгубеното време. Покрай него прелетяха няколко други състезатели и скоро професора изостана сериозно. Все пак имаше един коз пред останалите: познаваше трасе през гората, което щеше много бързо да го изведе от гората на Объркването.
Скоро небето над него започна да се прояснява, докато накрая синевата не се откри напълно. Възрастния пилот не успя да му се радва дълго. Тъмно-зелени корони на огромни вековни кедри сплетоха свод отгоре му. Заредиха се ствол след ствол, които изграждаха непроходен лабиринт. Но Изпълнен продължаваше да следва пътя, който добре познаваше.
След половин час дърветата започнаха да уредяват. Краят на гората бе някъде там пред него и ван Дорен даде допълнителна скорост. Неочаквано из зад дърветата, вляво от него изкочи шампионът на Мендор. Без да намали скоростта си той връхлетя върху оцелелия при първото му покушение състезател и се вряза странич-но в задницата на спийдера му.
Този път Изпълнен не можа да реагира по никакъв начин. Изпускайки кърмата на машината си той буквално отхвръкна от нея и усети как тялото му безумно се запремята във въздуха. За миг изгуби съзнание, а когато отново отвори очи видя земята от седем – осем метра височина. Беше увиснал в клоните на един от кедрите. Халката на нагръдника му някак си се беше оплела щастливо в множество клончета. Сега той висеше безпомощно между земята и небето. Спийдерът му “послушно” стоеше на около два метра под него и явно не бе пострадал много, защото двигателят му все още работеше. С няколко резки движения професора успя да се откачи от спасителната си примка и падна право върху меката седалка под себе си.
Натягайки до край газта, пет-кратния шампион буквално излетя от гората. Без-крайна водна шир замени бързо потъващите крайни дървета на леса. Бездънното езеро отразяваше слънчевите лъчи и се превръщаше в море от огън.
Ветеранът свали шлема си и се огледа. Вятърът безмилостно разпиляваше сре-бърните му коси. Няколко от конкурентите му тепърва излизаха от гората. Това означаваше, че все още имаше шанс да влезе в челната тройка. Макар и поучукан спийдера му можеше да издържи до финала.
Вдишвайки дълбоко от свежия въздух Изпълнен се понесе ниско над водната повърхност. Зад него водата се раздели и образува дълбок улей, който завършваше с милиарди пръски. Скоро двама от противниците му имаха възможността дълбоко да вдишат от тази водна феерия.
На половин километър пред себе си професора видя и водача. Точно в този момент пред погледа му се мерна нещо или по-скоро някой, който безпомощно се опитваше да се задържи над водата. Шампионът на Мендор отчаяно се бореше за живота си. Спийдерът му явно отдавна бе потънал, а сега предстоеше и собстве-никът му да го последва.
Без да се замисля ветеранът сниши машината си и скочи във водите. Той бе добър плувец и много скоро довлече давещия се до спийдера си. Останалите състезатели профучаха над тях без дори и да намалят. С доста усилия Изпълнен успя да изкачи върху седалката отпуснатото тяло на врага си. Погледна посинялото му лице, но то не породи никакви лоши чувства в него. Единствено съжаление се изписа върху лицето му.
Половин час по-късно Изпълнен ван Дорен влезе на “Галеус стейдиъм”. Послед-ният пилот бе финиширал преди минути. В колизеумът цареше тишина. Десетки хиляди погледи го следяха безмълвни. Сигурно милиони други го наблюдаваха по същия начин пред телевизорите. Ветеранът не успя да спечели бенефиса си, но вътре в себе си се чувстваше шампион – бе успял да прости на врага си, така както на него някога му бе простено. А нима имаше по-голяма победа от тази? Да победиш злото чрез доброто.
“Изпълнен ван Дорен! Ван Дорен, ван Дорен!...” – избухна от някъде познат басов глас. “Ван Дорен!” – почти веднага поде тълпата. Миг по-късно целият коли-зеум се тресеше, скандирайки името му. Старият шампион премина бавно финална-та линия. Помогна на замаяния си противник да слезе от машината и сам той го последва. Бавно и тържествено вдигна десницата си към небето и погледът му проследи върха на пръстите му и продължи нагоре. Славата, която другите му даваха в момента, той я предаваше на някой друг. Колко отдавна чакаше този момент. Като млад при всички аплодисменти, които получаваше той само се покланяше и с нескрита гордост вдигаше Купата на шампионите. Сега когато косите му бяха посребрели и сърцето му бе станало мъдро той гледаше нагоре и благодареше на своя Вдъхновител.
- Какъв красив завършек на една бурна и изпъстрена с толкова слава кариера! – не се сдържа Благодатна.