Уморените твои очи,
с Донкихотовска жар
и смелостта им,
която гори,
палят огъня в мен
и ме пренасят
през всички беди –
истински и въображаеми...
Мило е как пред сълза,
жестокостта ти се ломи
и как за идея една
с главата напред
минаваш и през стени...
Здравей,
сбъдната моя мечта,
ти си живата вяра,
че все още в света
има приказни същества...