автор: pavl64

Помниш ли? Оркестърът свиреше
свиреше нежна мелодия във вечерта.
Не беше ли всичко романтика
нежни чувства с тебе в нощта?
А оркестърът свиреше, свиреше...
по устните на виното странния вкус.
Очите в очи се оглеждаха
на сърцето любовния сблъсък.

Вярваме на думи прекрасни
в обич, в нещо, което било е...
А по терасите съхне семейно бельо.
Да надникнем във всеки дом- огнище.

Хайде да вървим. Напред е пътят
над нас- въздух прозрачен.
Да минем по шумните улици
влюбени, озарени с блясък в косите.

А помниш ли? Оркестърът свиреше.
Времето младо конче в полята
и всичко бе нежна мелодия
лирика почувствана с тебе.