автор: MarinaD

В нощта на едно щастливо безумие,
под погледа благ на безмълвна луна,
облечени в капки сребърно пълнолуние,
уморени от страст, натежали с нега,
мълчим, дишайки с повеите на вятъра.
В очите блести недокоснат копнеж,
тръпнещ с размаха на птичето ято,
устремено нагоре в безметежен летеж.
В тази нощ сме нейде далече от разума.
През телата минава огнен разряд.
Горим в жарава на чувство разпалено,
очи- живи въглени- ни обличат във цвят.
В мига на това щастливо безумие
отмалели, без думи, ръцете мълвят.
Окъпани в лъчи от сребърно пълнолуние
две сърца са прегърнали целия свят!. . .