автор: alabross

Ако нещо
ми докривее,
слизам
да видя морето.
Гледам как крачат по кея
най-влюбените
хлапета.
Знам
за какво си бъбрят,
знам
и какво си шепнат.
Та нали безброй пъти
тук сме идвали с тебе.
Колко залези,
изгреви,
нощи,
лунни пътеки
с времето се изнизаха.
А не става
по-леко…
Днес дълбоко
във сушата
на живота навлязъл
и затънал до гуша
в плитчините на разума,
ако нещо
ми докривее,
първо ще хвърля жребий.
Само спомен сега е кеят.
Но как
пита за тебе!