автор: babazlata

Моля те винаги пътя да ми показваш,
и нещо все се случва, и нещо все се обърквам,
и тръгвам по пътища кални, а ти ме завръщаш,
и нежно ръка ми подаваш, когато в трънака с спъвам.

А аз викам, проклинам съдбата жестика,
че никога не ми сочи онази светла посока,
и защо ли не чувам как плачеш ранен,
че си тръгнал по тези трънаци да пазиш от тъмното мен.

И знам вече, онази молитва е грешна, защото,
и без да те моля ми сочиш доброто,
така, че моля, те, отвори ми очите да виждам какво ми показваш,
че не ме боли за мен, а, че в тръните ти се наказваш.