Да изригнеш...
Да правиш (примерно) любов на пода –
импулсивно, шеметно, безпаметно,
дори да се видят небрежно сбутаните под леглото
нужни (или от сантимент запазени излишни) дреболии
а после да сриташ захвърлените дрехи
и отмиеш полепналия прах, и то с усмивка,
от непукизма си съм тленното,
и бъркотията,
и заради полета си на духа...
Вероятно много ще се превъзнесат от възторг,
но само, само на теория.
Хората (интересно, защо) безпощадно си искат реда.
Прецизиран, ясен, често фалшив, но сигурен.
Правата линия едва ли е по-жива от една синусоида, но...
Пълнокръвно-изчерпателна съм само в отношенията,
не и в битовизмите.
И е несправедливо, че точно първите обикновено мълчат,
освен ако не тежат със думи, укоризнено,
за каквото и да иде реч,
докато неоправданите откъм грижа именно ми ‘казват’:
Свободна си!
И това не е оправдание или словесна еквилибристика.
Догмите за видимото са перверзия,
когато отвътре е клоака.
Въпросът е да не се срамуваш
от себе си,
от себе си,
от себе си...