автор: ficho

То туй, брате, нашто,
народ ли е - не е ли народ,
дъската ли му хлопа:
влачи ли, влачи тежкия хомот
по пътя към Европа.

Свит под каскет,
Андрешко на вид,
още в ръка със сопа,
бъхта по своя български път разбит -
по пътя към Европа.

Няма народецът глас за кадем...
Днескашната управа
пак вика: "Давайте да дадем!"
И той, народецът, дава.

Над него вятър, мъгла и дим
а той - със самара...
След сто години да се преродим -
ке игра Кръсте царот.

Вчера едни - "Септември
ще бъде май!"
Днес - едни яки бараби
викат: "Ти, байно, там си трай -
пътот ке се оправи".

Отде да знае народът див
какви яйца се мътят -
то, брате, нема читав барем един управник жив -
да го оправи пътот.

А той, народът беше добър...
Вол - със железни нерви...
Бит, товартен като катър,
дал толкоз свидни жертви.

Горна гнойница, Персин, Батак -
там клаха стари и млади...
А той, народецът, пак превива врат -
народът, който даде.