Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Любовни досиета - част 1 (продължение) ДОСИЕ 13: КОСМОПОЛИТЪТ
Има творчески приятелства, които са по-ценни от една любовна авантюра.
Те носят заряда на съзиданието – физическата близост би претъпила сетивата, любовните хитрости ще погребат нравствените критерии, отегчението после ще разруши граденият с годините дом – доверие, критичност и самокритичност, познания и хармония, откровеност и себераздаване... Толкова трудно се отглежда едно такова приятелство, че опитът през целия ми съзнателен живот ми подсказва – това рядко цвете има нужда от светлина, божествената светлина на творчеството и простичката, безкористна човешка съпричастност.
Космополитът е талантлив човек и до болка непрактичен.
Приема само критериите на голямата литература в световен мащаб и не чакай лесни похвали от него.
Не угодничи, не казва, това което се очаква от него, а това, което мисли – дори понякога да е нелицеприятен.
С лекота пише проза, прави вестник или редактира книга.
Тежко ти, ако си душевно ленив или си полегнал блажено върху крилете на стара слава!
Работа, работа и само работа. Той работи, ти работиш.
Дискусиите и споровете раждат импулс за работа... И пак работиш...
Научи ме на самодисциплина в писането.
Верен приятел, но това не пречи да водим с часове политически спорове, макар и двамата добре да знаем, че целта ни е почти една и съща – хляб за гладните, мир за децата, достойни старини за възрастните и шанс – за духовно богатите...
Ние и двамата се нуждаем от същия този шанс.
И е хубаво, че все пак можем да си даваме кураж един на друг – до възцаряването на светлото УТРЕ.
Приятелю от моите тежки и светли години – благодаря!
ЕПИЛОГ
Искам да завърша тази моя странна книга с една история, която пазя неразказана дълги години. Моята професия и многобройните ми командировки из България ме срещнаха с толкова съдби, с толкова достойни хора, но тази история е специална. Тя дава отговор на много въпроси. Една истински жива балада за любовта!
Пътувахме с влака за София – поредната ни служебна командировка. В купето седна и един възрастен мъж, облечен в шаечен костюм. На ревера му – скорошна жалейка... Ние се шегувахме, млади бяхме... Понякога той се намесваше в разговора ни, но така деликатно... Както го умеят само хората, одарени с природна интелигентност... Ставаше дума нещо за любовта. Тогава той се оживи, явно искаше да ни довери нещо свидно, имаше нужда да го разкаже, за да възкреси миналото, което още е живо в сърцето му...
Ще предам историята му без украса,тя сама по себе си звучи нежероятно, но, бога ми, разказа я възрастен човек, балканджия и аз му вярвам, че тази легенда за любовта наистина се е случила!
“В онова лято се бях уволнил току-що от казармата. Бях бедно момче и пеша вървях от Царева ливада към Трявна. Беше по жътва. Във въздуха се носеше мирис на зряло жито. Песента на птиците се смесваше с песента на жътварките. Заслушах се. Един глас ме смая, прикова. Той като че ли ме викаше... Толкова красив глас не бях чувал. В Трявна вече разпитах и открих притежателката му. Сви ми се сърцето. Беше богата мома, а аз... Нямах дори приличен костюм, да застана пред нея. Но ми било писано!
Взех на заем от един приятел и отидох в дома й на сгледа. Родителите им бяха починали и двамата й братя застанаха пред мен – подкосиха ми се коленете. Присмехулният им поглед не предвещаваше нищо добро. Но толкова много я исках за жена, че преглътнах страха и казах защо съм дошъл. ”А как ще я издържаш, как сте храниш дом и челяд – та ти нямаш нищо? По - добре си потърси лика-прилика!”
Ще взема заем, ще си отворя фурна – хляб ще пека – няма да останем гладни, така им отговорих аз, а те – върви си, - викат, нашата мома не е за теб. Тогава тя проговори. Пожела да разговаря с мен насаме. Неохотно братята й се съгласиха. Излязоха, а тя грее срещу ми... Всичко й казах, че съм беден, че костюмът ми е назаем взет, но ако се съгласи на стане моя жена, на ръце ще я нося,всяка спечелена пара за нея ще е...
Тя беше 6 години по-голяма от мен, но каква красавица! Погледна ме замислено и рече: ”Харесвам те, харесва ми и твоята откровенност, затова ще стана твоя жена!” Бръкна в раклата и извади пари – за свадбата. ”Нека направиш сватбата, да не те срам от братята ми, от хората...”
Тогава се заклех – докато съм жив да помня жеста й и да не я огорча с нищо, всеки спечелен с труд лев да е за нея.
И удържах думата си. Фурната потръгна добре. Никога нищо не ни е липсвало. Родиха ни се две хубави дъщери (сега отивам в Плевен, на гости на едната). И тя все пееше. Топлеше ми душата. Даже записи й правиха от Радио София.
Така остаряхме заедно – с любов с доверие, с песен...
Есенес цял ден товарих тор. Доста се изморих. Тя сложи масата, хапнахме, изпихме по чашка вино... Когато си легнахме, стана нещо странно... Ние бяхме стари хора, отдавна бяхме забравили лудориите на по-младите години... Но тя се оживи, като че ли годините отлетяха... И бяхме пак мъж и жена!... И за не знам как стана така. Заспахме, а сутринта тя беше си отишла завинаги... Така, в съня си. Може би усещането за смъртта, която я вика, я е накарало за миг да спре колелото на живота, да противопостави на смъртта жизнеутвърждаващата сила на любовта!”
Той спря, потъна някъде назад в годините и повече не отрони дума. Слезе на Плевенската гара, прегънат от тежкия багаж, а може би и от живия спомен, който пак се събуди в душата му...
А аз завинаги запечатах неговата история в сърцето си. И малко му завиждам и сега – той наистина беше познал любовта, взаимната любов, с която всеки иска да остарее.
Връщайки се през годините назад, прелиствайки пожълтелите страници на моите любовни досиета, с изненада открих, че чувствата са живи, а болката от разделите е покрита със златната патина на времето. И ме връхлетя спонтанно въпросът - в оня последен миг, преди да се пренеса в отвъдното, кой от всички тях бих искала да е до мен тогава, с кого от тях бих искала да остарея?
И не намерих отговор в сърцето си.
Не ги обвързах някога с клетви, защото те са волни души, като мен!
Бъдете живи и здрави, мили мои!
До среща там, после, в отвъдното!
Ако е писано...
С обич – ваша Ружа!
22. 08. 2003 година
Велико Търново
Публикувано от alfa_c на 02.02.2009 @ 09:10:39
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Любовни досиета - част 1 (продължение)" | Вход | 12 коментара (27 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Любовни досиета - част 1 (продължение) от vrabets на 11.02.2009 @ 10:50:00 (Профил | Изпрати бележка) | Прочетох!
Размисли ме!
Поздравявам те!
:) !!! |
]
Re: Любовни досиета - част 1 (продължение) от voda на 02.02.2009 @ 17:04:44 (Профил | Изпрати бележка) | С душевна наслада прочетох всички откъси.
Чакам втората книга.
Поздрави, ЧЕ! |
Re: Любовни досиета - част 1 (продължение) от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 02.02.2009 @ 17:46:52 (Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg | Благодаря ти,мила Вода,че съпреживя моята книга!Ако е рекъл Бог да ми даде живот и здраве,до 2-3 месеца ще е готова!Прегръдки-Че |
]
Re: Любовни досиета - част 1 (продължение) от dumite (malisia@mail.bg) на 02.02.2009 @ 17:10:18 (Профил | Изпрати бележка) | Беше истинско удоволствие. Умееш да преживяваш (не всички го могат). Умееш да разказваш (малко го могат). В очакване на втората! |
]
Re: Любовни досиета - част 1 (продължение) от joy_angels на 02.02.2009 @ 19:01:24 (Профил | Изпрати бележка) | Беше чудесно преживяване за мен да прочета, Руже!
Няма да обсъждам стила и таланта ти на разказвач - те са очевидни!
Аз ти благодаря за начина по който ме преведе през собствените си мемоари - едно по принцип по-трудно за четене четиво. Направи го с лекота и любов към всичко, което си описала. За мен е полезно и връщането във времето - говориш за хора, които никога няма да познавам, но които са част от българската култура. Говориш и за времена, които съм преживяла, но ти ги обогатяваш и със своята гледна точка.
И накрая - благодаря ти за сърцето ти - което ми разкри и ми подари (както и на всичките ти читатели). Прегръщам те! |
Re: Любовни досиета - част 1 (продължение) от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 02.02.2009 @ 19:30:08 (Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg | Мила Радост,твоите думи са толкова сърдечни и добронамерени,че съм щастлива,че те имам не само за читател,но и за бъдеща приятелка!Чакам нашата среща на живо и съм толкова благодарна на Хулите,че ни срещна!Прегръщам те-Че |
]
Re: Любовни досиета - част 1 (продължение) от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 02.02.2009 @ 19:30:23 (Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg | Мила Радост,твоите думи са толкова сърдечни и добронамерени,че съм щастлива,че те имам не само за читател,но и за бъдеща приятелка!Чакам нашата среща на живо и съм толкова благодарна на Хулите,че ни срещна!Прегръщам те-Че |
]
Re: Любовни досиета - част 1 (продължение) от anonimapokrifoff на 02.02.2009 @ 22:20:12 (Профил | Изпрати бележка) | Прочетох книгата ти. Тя казва много и премълчава още повече. Завладяваща откровеност, която знае къде да спре. Пожелавам ти само това: все един от всички е най-близо до сърцето ти и нека с него изживеете мига, за който е разказал човекът във влака: "И пак бяхме мъж и жена!" |
]
Re: Любовни досиета - част 1 (продължение) от doktora на 08.02.2009 @ 10:44:42 (Профил | Изпрати бележка) | ...време е за преосмисляне, преоценка...много от нещата, които изживяхме не са вече същите... и все пак, и все пак...
Ружа продължавам да чета книгата ти внимателно,
съпреживявам с теб, спомням си и аз...
благодаря те мила!!
НИКО |
Re: Любовни досиета - част 1 (продължение) от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 08.02.2009 @ 11:57:08 (Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg | Ник, мисля,че всеки,преминал билото на живота си,пише такава книга като моята...Не всеки има смелостта да застане пред висшия съд на съвестта и пред справедливия съд на околните!...Иска ми се,като се видим с теб,да говорим по тези въпроси професионално...Надявам се,скоро!...Светъл ден си пожелавам,Док!...Само на 200 км от морето-Че |
]
Re: Любовни досиета - част 1 (продължение) от doktora на 08.02.2009 @ 13:35:44 (Профил | Изпрати бележка) | ЧЕ...само на 2000 години...надявам се, има какво да си кажем, живот и здраве! |
]
]
Re: Любовни досиета - част 1 (продължение) от LATINKA-ZLATNA на 12.02.2009 @ 17:01:57 (Профил | Изпрати бележка) | "Има творчески приятелства, които са по-ценни от една любовна авантюра.
Те носят заряда на съзиданието – физическата близост би претъпила сетивата, любовните хитрости ще погребат нравствените критерии, отегчението после ще разруши граденият с годините дом – доверие, критичност и самокритичност, познания и хармония, откровеност и себераздаване..." !!!
На няколко пъти прочетох твоите "Любовни досиета"!
И ще продължавам да ги чета!
Поздрави! |
Re: Любовни досиета - част 1 (продължение) от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 12.02.2009 @ 21:18:04 (Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg | Мило Златно цвете,толкова се радвам,че намираш интересни и полезни моите спомени!...Тече благословената река на спомените...И осветява бъдещето!...Прегръщам те-Че |
]
Re: Любовни досиета - част 1 (продължение) от sineva на 15.02.2009 @ 17:39:18 (Профил | Изпрати бележка) | Развълнува ме...много...
Така хубаво разказваш, така умееш да владеш с невероятното ти чувство за истинност, красотата и обичта в човешките взаимоотношения!
А тази случка, която разказа, ще запомня завинаги.
Благодаря ти, Ружа!
Изпитах невероятно удоволствие, докато четях!
Пиши!
Да ти е много хубава вечерта!:)))
|
Re: Любовни досиета - част 1 (продължение) от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 15.02.2009 @ 18:28:03 (Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg | Благодаря ти,Синева!Твоите думи ме подтикват да побързам с втората част на книгата!...Звездна и по-топла нощ ти пожелавам,мила-прегръщам те-Че |
]
Re: Любовни досиета - част 1 (продължение) от Ufff на 18.02.2009 @ 04:30:25 (Профил | Изпрати бележка) | Прочетох с интерес. Очаквам наживо продължението на живите ти истории. )
Поздрав! |
Re: Любовни досиета - част 1 (продължение) от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 18.02.2009 @ 09:19:19 (Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg | Благодаря ти,че с интерес си прочела моите житиета-битиета,досиета!...Може би през март да долетя до морето.Тогава ще можем на живо да си поговорим за героите в книгата...Поздрав на теб и морето- Че |
]
Re: Любовни досиета - част 1 (продължение) от GARVAN на 25.02.2009 @ 22:32:59 (Профил | Изпрати бележка) http://www.gdarte.com | Здрасти, Ружа!
Прощавай, че чак сега сядам да ти напиша няколко реда, но от известно време не съм на себе си от работа!
Въпреки всичко, от тук - от там, намирах време да прочитам колкото мога от книгата ти....
Ако започна да правя пълен разбор и да говоря с подробности за това, какво мисля за нея, рискувам както да те отегча, така и аз да напиша нова книга..... За това ще се постарая да бъда отново такъв, какъвто се старая да бъда и в речта си и, и в нещата които пиша - кратък и лаконичен.
Та от прочетеното до тук ( надявам се да има и още!) съм на твърдото мнение, че тази книга трябва да види колкото може по-скоро "бял свят" и да бъде прочетена от колкото може повече хора! Как ще го направиш, не знам, а и нямам право да давам рецепти, но трябва!!!
Аз смятам да помогна, макар и скромно, като я препоръчам на колкото мога повече хора. Сега съм в Женева и почти всички българи тук вече знаят за книгата ти.... Сигурен съм, че на повечето ще им хареса, дай Боже на всичките!
Сигурен съм и, че съвсем скоро ще имам възможност да се запозная с теб лично (крайно време е) и тогава, на спокойствие да споделя всичките си впечатления.
До тогава - много щастие и толкова вдъхновение, че да не можеш да спиш!!!!
Г. Деведжиев - GARVAN |
Re: Любовни досиета - част 1 (продължение) от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 26.02.2009 @ 06:22:30 (Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg | Благодаря ти,Георги! Наистина чаках с нетърпение твоето мнение, но знам,че трудно се чете проза на компютър, а и ти самият пишеш в момента...Времето все не ни стига! ...Непременно трябва да се видим и да си поговорим за книгите...Дано престоят ти в Женева да мине блестящо!
Поздрави от белоснежно Търново -Ружа:Че |
]
Re: Любовни досиета - част 1 (продължение) от Albicia (gleditshia@abv.bg) на 27.12.2010 @ 19:07:47 (Профил | Изпрати бележка) | За пореден път, прочитайки всичко това, се убеждавам, че любовта е най- голямото от всички чудеса, в този свят. Истински богат е само този, който я е изживял. |
] | |