Мек и хлъзгав и пълзи,
и се смея до сълзи -
как с рогата си очички
гледа, но докосва всичко,
а допра ли го с пръстче
или от тревичка късче,
моментално се завръща
в едноместната си къща !
Зная що е – охлюв лих
и за него имам стих !
Утре ще го публикувам
щом с „Срък рози” се сбогувам.