автор: gorski

От есента дойде, от залезите мокри,
яви се в нощите, от вятър удължени,
от оня светъл ден се спусна в бяла рокля
и спря пред моите очи зашеметени.

От този миг те търся - близка и далечна.
Опитвал съм със сенките ти да се мамя,
но даже трепетът на твоя глас ми пречи.
Защото ти за всичко светло си ми памет.

Превод: Иван Вълев