На Мария - Десислава
Дните ми са върволица плъхове,
изгризващи поредната илюзия.
Зад цветните стъкла
подраскват истини,
а аз се правя, че не чувам.
До лявото ми рамо все е Тя,
за всекиго различна.
Понякога със мирис на ръжда,
или на птица сянка...
Не ни спасява любовта,
но ни помага да забравим,
че пътят няма светъл край
и на безкрайност сме обречени...