А пясък скърца между зъбите
уж стиснати до свръх болезненост.
Пустинен вятър гони тръните-
кълба от спомени преплетени.
А жегата на близко минало
нацепи устните до кръв...
Не ги жали! Това е! Минало!
Ще пазят спомен за било.
Защо да се огледаш искаш
във оникса на моя поглед?
Там слънцето изсече суша,
там вече няма сън и полет...
Ритмично вятарът тук вае
от пясък нежни женски форми.
А маранята с пръст чертае
фата моргана с твоя почерк.
Копнежът ти роди илюзия.
Клепачите търкалят спомен.
В молитвата на бедуините
дъжд извалях ...Тих, невъзможен!
Сега тръгни с кервана в тихото.
Оазис тих до невъзможност
ще приюти тез бродни мисли,
влудяващата в теб тревожност.
Покоят ще пристъпи с мрака.
далеч то тоз постинен огън
Ще покълнат сълзи в душата ти
и ще родят в пороя бъдеще.
Да ме избродиш ти не пожелавай.
Пустинята убива с огън!