автор: alabross

Любовта
е особен дар –
хем измъчва,
хем радва.
И понякога е сватбар,
който
не гледа сватба.
Разделени от планини,
автобуси
и незабрави,
бавни нощи
и вечни дни
като пленници отброявахме.
Нито имаше в нас вина,
нито имаше друг виновник.
Но какво пък –
тъй от жена
ти ми стана
съвсем любовница.
Любовта
има скъпи очи
и разбира кое си струва.
Даже нещо да премълчи,
ясно думата й се чува.
С нея аз съм толкова нов,
колкото ти –
непозната.
И се вижда, че е любов -
даже изпод ръждата.