автор: miglena

Сънувай ме като светулка
вплетена в див храсталак.
Последвай обречения ми знак.
Изпий ме. И забрави пътя назад.

Сънувай ме като жарава
неизгаряща нестинарски нозе.
Обходи ме. Омагьосано. В транс.
Без икона. И остани искра в кръвта ми.

Сънувай ме като огнище
в замъка на зрящите нощем.
Подари ми тъмата си. Самотата.
Болката. И ще ти възвърна щастието.

Сънувай ме като морски фар
посочващ пристана сред бурята.
Кацни на лъч вяра. Прегърни лъч обич.
Целуни лъч от мен. И ще си светкавици.

Сънувай ме като пламъче
на последната клечка кибрит.
Единствена. Мигновение. Твоята.
Изчезнала. И не се задушавай с вик.

Сънувай ме като тлееща лава
в очакване на закъсняващ вулкан.
Бълбукаща. Нетърпелива. Тръпнеща.
Незастиваща. И ще си земетръс с цунами.

Сънувай ме като пламтящ лес
необуздано поглъщащ живостта.
Неукротима. Опустошаваща. Обладана.
Не навлизай в мен. И имаш шанс за спасение.

Сънувай ме като волтова дъга,
искра на оксижен, метеорна следа...
Горяща в теб. Прогаряща плътта и духа ти.
А когато се събудиш, ще съм твоят 37-ми градус.