Докосваш ме,а си далече.
Усещам как ме галиш в мрака.
Не съм сама,
докосваш ме,без допир ме докосваш,
по-осезателно ,отколкото в реалността.
Докосваш ме , а си далече.
Нещо странно се е случило с пространството -
то не успява да ни раздели.
Вместо това - необичайно сгъстява въздуха,
изостря сетивата,размива границите,
кара ме да изоставя старите представи за нещата.
Затварям си очите и ето,че се случва вече -
докосваш ме,макар че си далече.