автор: alabross

Когато е любов,
тя едновременно
е одухотворена и разблудна
и ако не прилича на вселена,
прилича на обикновено чудо.
Не мога да отнема и добавя
към нея нито косъм,
нито слънце:
където всички хълмове са славни,
там може да е най-високо дъното.
Не е въпрос дори на разстояние -
на мене всичко ми е близко вече.
И затова не искам
да те хвана,
ако не си достатъчно далече.
След всяко преоткриване разбирам:
нещата са били така навити,
че да започват вечно, без да спират,
и да не свършат,
като ги изпитаме.
Намерих думи за това признание,
но най-добре е да не казвам нищо.
Където има равен сбор от двама,
дори човечеството е излишно.