Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: BBB
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13929

Онлайн са:
Анонимни: 430
ХуЛитери: 1
Всичко: 431

Онлайн сега:
:: Albatros

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаБасня за двамата юнаци
раздел: Приказки
автор: DIMITARSTOYANOVNOV

        Живял някога Голям Юнак.
        Появяла ли се ламя или друго чудовище – хората него викали да отреже главата на страшилището. Юнакът никога не отказвал. Така той ликвидирал сто и девет лами, светил маслото на шестнайсет вещици и изплашил до смърт голямо количество вампири и талъсъми.

        Постепенно ламите и привиденията започнали да отбягват тоя край и да ходят другаде където нямало чак такива юнаци.
        Това било добре дошло за юнака. Той станал Най-Големия Юнак от Всички Юнаци и се оженил за Най-Красивата от Всички Царски Дъщери /Тя разбира се, имала половин царство зестра/
        Като нямало вече какво да прави, юнакът организирал състезания по надяждане и надпиване. И нали бил най-голям юнак и Цар – винаги излизал победител.

        По тия места, в схлупената къщурка на стария си баща, живеел един момък който не бил голям юнак. Той бил отрязъл главата само на една куца ламя, която приживе – всички взимали на подбив. За това никой цар не го искал за зет. Денем момъкът варял клечки, лапал мухите и гонел Ми-аля. Спял в плевника, а нощем чакал да се появи Голямата Ламя. Надявал се да я убие и така да стане и той Голям Юнак и зет.
        Една сутрин двамата му по-големи братя, дошли при него и казали:
        - Стига си гонил Ми-аля! Или ставай юнак като юнаците или... Не, че те гоним...Не, че ти казваме нещо, но докога ще ге храним? Не те ли е срам?!
        Те давали на брат си таратор колкото да не умре от глад и постоянно му натяквали „ Я, виж какви юнаци са се навъдили по земята! А ти?!”
        Хвърлили му и тоя път един вчерашен вестник и тръгнали към бащините си ниви. Над тия криви ниви те - тъй-като не били никакви юнаци - бачкали от тъмно до тъмно с куците си бащини волове.
        Момъкът не обърнал внимание на думите им. Но вечерта, за да не заспи, докато чакал Ламята и трошал орехи – взел да прегледа вестника. Там прочел, че Най-Големия Юнак обявява състезание по надяждане и надпиване между „Всички Желаещи Юнаци”. И тази нощ Ламята никаква не се видяла.
        На сутринта, когато Луната избледняла, премалял от глад, момъкът се оттърсил от сламата и тръгнал към царските палати.

        Като стигнал там – масите вече били сложени. Седнал от единия край и започнал: схрускал дванайсет кокошки, глътнал тринайсет печени агнета и разкъсал и изял четиринайсет бивола. А меховете които пресушил, поради голямата скорост, реферите не успели да изброят. Нали братята го държали толкова време гладен – никой не можел да го надвие. Другите желаещи юнаци хапнали по две-три печени агнета и с издути тумбаци се натъркаляли под масите.
Държал се само Най-Големия Юнак, който имал вече тренинг в тия работи, но и той по- едно време изпъшкал:
        - Уф – подуф са!...Ти си Голям юнак!
        - Не! – рекъл момъка и зачервените му от виното очи – светнали. – Аз съм Най-Големия Юнак. Айде да се бориме, да видим кой ще отреже главата на другия...
        - Чакай сега. Юнаци сме – трябва да се разбираме!- заувъртал го Най-Големия Юнак, въпреки че бил Цар. През годините коремът му бая се издул и му пречел в боя.
Но момъкът безцеремонно извъртял меча си и му отрязъл галавата. Тъй както цял живот копнеел да стори това с някоя голяма Ламя или страшилище.
        Оженил се за вдовицата със зестрата и сам станал Най-Голям Юнак и Цар. Заживели мирно и щастливо.

        Щом си спомнел за гладното време в плевнята, юнакът пак организирал състезания по надяждане и надпиване... Но на тях канел само проверени и сигурни юнаци, а не разни гладници и голтаци. Казват, че накрая юнакът и другарите му - изяли цялото онова половин царство зестра- което ламите не успели да изядът и пищисани и паникьосани, отдалече отбягвали.

ПОУКА: Който кани непознати вкъщи и няма мярка в яденето и пиенето – умира млад.


Димитър Стоянов Нов
stoyanovdd@hotmail.com


Публикувано от Administrator на 29.01.2009 @ 18:20:30 



Сродни връзки

» Повече за
   Приказки

» Материали от
   DIMITARSTOYANOVNOV

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

xxx
автор: gabi-gabi
850 четения | оценка 5

показвания 22215
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Басня за двамата юнаци" | Вход | 5 коментара (9 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Басня за двамата юнаци
от HAVA на 26.01.2010 @ 21:53:56
(Профил | Изпрати бележка)
А кво стана с Най-Баш(!) Юнака?! Успя ли да се прочуе?!
:)))))))))))
Р.Р. Интересна притча!


Re: Басня за двамата юнаци
от kuklara на 29.01.2009 @ 18:41:23
(Профил | Изпрати бележка)
Привет режисьоре радвам се че пак те срещам.То това готова пиеска ама малко страшна


Re: Басня за двамата юнаци
от LiRa на 30.01.2009 @ 01:09:30
(Профил | Изпрати бележка)
Хич не са наясно как да стъкмят от живота си приказка твоите юнаци, това е. Затуй се пукат от съклет, препиване, преяждане и си режат главите. Присети ме за финала на онова велико стихотворение на Кавафис: "Сега какво ще правиме без варвари? За нас все пак те бяха разрешение..." И да те поздравя с моя кратка стихотворна версия на приказката:
Последна ябълка

Очите си изгледах
за оня юнак,
който убива девойките
и се жени за ламята.
И накрая да ти кажа това, с което трябваше да почна. Радвам ти се! Много. Оригинален, както винаги. Страшно се изкефих на приказката ти. Можеш го и си го знаеш. Разказвач си. Много обичам да те чета. Давай още! Здравей! :))))))





Re: Басня за двамата юнаци
от shtura_maimunka на 25.02.2009 @ 17:03:14
(Профил | Изпрати бележка) http://smile999.blog.bg/
Четох с най-голям интерес.Увлекателно пишеш и се усеща чувството ти за хумор!
Поздрави!:-))))))


Re: Басня за двамата юнаци
от doktdraolga на 29.11.2009 @ 14:10:54
(Профил | Изпрати бележка)
Митак, ПРОФЕСОРЕ страшно ти се кефя,благодаря ти за удоволствието с което ме заплени твоята басня.Юнак с акъл се става, не с безумно плюскане... доктора!!!??? julianstanishkov@yhoo. com