автор: DIMITARSTOYANOVNOV

        Живял някога Голям Юнак.
        Появяла ли се ламя или друго чудовище – хората него викали да отреже главата на страшилището. Юнакът никога не отказвал. Така той ликвидирал сто и девет лами, светил маслото на шестнайсет вещици и изплашил до смърт голямо количество вампири и талъсъми.

        Постепенно ламите и привиденията започнали да отбягват тоя край и да ходят другаде където нямало чак такива юнаци.
        Това било добре дошло за юнака. Той станал Най-Големия Юнак от Всички Юнаци и се оженил за Най-Красивата от Всички Царски Дъщери /Тя разбира се, имала половин царство зестра/
        Като нямало вече какво да прави, юнакът организирал състезания по надяждане и надпиване. И нали бил най-голям юнак и Цар – винаги излизал победител.

        По тия места, в схлупената къщурка на стария си баща, живеел един момък който не бил голям юнак. Той бил отрязъл главата само на една куца ламя, която приживе – всички взимали на подбив. За това никой цар не го искал за зет. Денем момъкът варял клечки, лапал мухите и гонел Ми-аля. Спял в плевника, а нощем чакал да се появи Голямата Ламя. Надявал се да я убие и така да стане и той Голям Юнак и зет.
        Една сутрин двамата му по-големи братя, дошли при него и казали:
        - Стига си гонил Ми-аля! Или ставай юнак като юнаците или... Не, че те гоним...Не, че ти казваме нещо, но докога ще ге храним? Не те ли е срам?!
        Те давали на брат си таратор колкото да не умре от глад и постоянно му натяквали „ Я, виж какви юнаци са се навъдили по земята! А ти?!”
        Хвърлили му и тоя път един вчерашен вестник и тръгнали към бащините си ниви. Над тия криви ниви те - тъй-като не били никакви юнаци - бачкали от тъмно до тъмно с куците си бащини волове.
        Момъкът не обърнал внимание на думите им. Но вечерта, за да не заспи, докато чакал Ламята и трошал орехи – взел да прегледа вестника. Там прочел, че Най-Големия Юнак обявява състезание по надяждане и надпиване между „Всички Желаещи Юнаци”. И тази нощ Ламята никаква не се видяла.
        На сутринта, когато Луната избледняла, премалял от глад, момъкът се оттърсил от сламата и тръгнал към царските палати.

        Като стигнал там – масите вече били сложени. Седнал от единия край и започнал: схрускал дванайсет кокошки, глътнал тринайсет печени агнета и разкъсал и изял четиринайсет бивола. А меховете които пресушил, поради голямата скорост, реферите не успели да изброят. Нали братята го държали толкова време гладен – никой не можел да го надвие. Другите желаещи юнаци хапнали по две-три печени агнета и с издути тумбаци се натъркаляли под масите.
Държал се само Най-Големия Юнак, който имал вече тренинг в тия работи, но и той по- едно време изпъшкал:
        - Уф – подуф са!...Ти си Голям юнак!
        - Не! – рекъл момъка и зачервените му от виното очи – светнали. – Аз съм Най-Големия Юнак. Айде да се бориме, да видим кой ще отреже главата на другия...
        - Чакай сега. Юнаци сме – трябва да се разбираме!- заувъртал го Най-Големия Юнак, въпреки че бил Цар. През годините коремът му бая се издул и му пречел в боя.
Но момъкът безцеремонно извъртял меча си и му отрязъл галавата. Тъй както цял живот копнеел да стори това с някоя голяма Ламя или страшилище.
        Оженил се за вдовицата със зестрата и сам станал Най-Голям Юнак и Цар. Заживели мирно и щастливо.

        Щом си спомнел за гладното време в плевнята, юнакът пак организирал състезания по надяждане и надпиване... Но на тях канел само проверени и сигурни юнаци, а не разни гладници и голтаци. Казват, че накрая юнакът и другарите му - изяли цялото онова половин царство зестра- което ламите не успели да изядът и пищисани и паникьосани, отдалече отбягвали.

ПОУКА: Който кани непознати вкъщи и няма мярка в яденето и пиенето – умира млад.


Димитър Стоянов Нов
stoyanovdd@hotmail.com