автор: xer-t

помниш ли когато ти поднесох вечерта
на лист хартия
върху обратната страна на сметката
предложи

как събрах на масата
лойола и савонарола и смирението
минаващите млади бицепси
хладната ръка
във моята

как те попитах обречено-свенлив
ще се ожениш ли за мен
не не цветовете на тапетите
са избелели


щях да си остана несмел римувач
си помисли
нобелова награда изрече
ако съм
щял бил
роден другаде

вечерта бе крехка и двулика
като облак хвърлил сянка в езеро
нашите деца ще са късогледи
свали си очилата
моите
и
твоите
деца в очите


помниш ли какво нашепваше
обратната страна на луната когато
се прибирахме тъмни в полунощ
сервитьорката усмивка на изпращане
измачкан лист
кошчето с мечти



ти ме обичаше от любов
към това
което не можех да бъда
наистина ли истината ли истината
пàрата твоето прибулено лице
чашката с кафе моят лик на дъното ù