автор: nironi

в сънищата й се крият бримки -
тя ги нарича бръчки -
аз съм любимият скъсан чорапогащник

нейната нощ е неаполитански мастиф,
ближе ме луната й,
но мраковете ни ръмжат,
докосна ли храната им.

всеки може да нахрани домашен любимец,
или поне някоя улична мисъл
с отрязана опашка.

прокарвам ръце по гърба й,
а стаята ми е толкова гола,
че слагам перде на стената

и непрогледни слагам думи.

често тя ме мами,
сипва ми от гранулите си звезди
и казва:
- Дай лапа!
(мами от мама ли идва?)

после блудства с мен
като стара локва с дъжд
а аз все забравям, че съм плод на спукан мечтопровод
но и това е сън –
иначе съм езеро, осмото рилско.