Прозорците не се усмихват.Само
настинало листо,припада тихо.
Подпират клоните небето хладно,
а вятърът ги поздравява с писък...
Пътеките наникъде не тръгнат
Потръпва във съня си глупав,
баирът, в старостта,си гърбав,
а белотата в слънцето се влюбва.