автор: vitaniq

                    „Моята пияна от бира душа
                    е по-тъжна от всички мъртви
                    коледни елхи в света."
                                        Буковски

светът навън си разменя
усмивки
арогантно плюе в душите ни
и говори за мода в общуването
с „Емоционалната интелигентност"
евтина брошура
за четене пред телевизора
докато душата ми
извръща глава
и дави очите си
в чаша морска вода
натежала от солени пари
които разтварят зениците
и денят ослепява
Това някаква шега ли е?
хайде
обирай си лампичките
елховите клони
отдавна са мъртви
и ветераните от Виетнам
Комунизмът пътува от Сибир
с първокласен билет
за абсурден спектакъл
и е секта
когато там ядат хора
пръстта е разложена плът
уморени хора
умрели хора
смели хора
умни бяха само тези
които неоцеляха
в сърцата им
изгасете светлината
забравете светлината
юлското слънце
жертвите
почистете гробовете
миризливите мостове
излъскайте прозорците
новите щори
поканете приятели
кръгът
по-здрав от връзката
с Родината
сменете порядките
параноята на кучето
пренебрегващо котките
отдавна демодирали отношения
някаква сънна приказка
от неизвестен автор
с народни мотиви
забравени
като онези вещи
от старата къща на баба ми
... старият стан
-Не в нова кръчма!
...имаше черги
-Две водки, моля!!!
...напивам се
сред пустош и забравени спомени
полуфабрикати и загниващи чувства
все едно
не се продавам
заради дъщеря ми
която има една майка
има и очи
в които се оглежда слънцето
докато целува душата й
по НАШИТЕ УЛИЦИ
държейки ръката ми

мразя бира
всеки път мразя бира
защото не разбира тъгата ми