автор: al5

Появи се изнендващо! Като мечта, като сън, като слънчев лъч,разкъсъл ревнивиата намръщеност на облачното небе. Красива и обаятелна.

Грациозна в жизнерадостното си летене. Пеперуда! Беше толкова красива, че Тия неможа да откъсне очи от нея. Крилата и тялото и бяха покрити с цветовете на дъгата , които на слънчевата светлина се променяха в омайността на заревото на полярните сияния. Никога до сега , Тия не бе виждала толкова красива пеперуда. Прииска и се да я докосне, поне за миг. Поне за няколко мига да я подържи в шепата си, да даде шанс на пръстите и да се докоснат до приказните и цветове; на очите да се налсадят на пленителната и красота; на сърцето да отпие глътки свежест. Пепрудата явно искаше същото, защото все се въртеше около нея. Сякаш искаше да и каже „ Ето ме. Аз съм тук за тебе. Моята красота е за твоето сърце. Чрез мен светът изглежда малко по-красив”. Тия усети тези думи в себе си. Замисли се. Наистина светът изглеждаше малко по-красив, малко по-светъл, когато имаше около себе си такава красота.
Пеперудата запрелита от цветченце на цветченце, дарявайки щедро красотата си. Тия реши да я хване. Тръгна след нея. Пеперудата усетила желанието на Тия, започна да прелита все по-надалече и по-надалече. Тия тръгна след нея, твърдо решила да не се отказва, докато не подържи тази красота в ръцете си.
И така, пеперудата си подскачаше радостно от тревичка на тревичка, от цветченце на цветченце, а Тия я следваше, забравила за света около нея, погълната изцяло от изящността на красотата и.
Измина много време. Изведнъж пепрудата се издигна нависоко, след това се отдалечи от Тия. Сърцето на Тия се сви от мъка,че ще трябва да се раздели с тази красота и да се върне отново към сивото ежедневие. Но точно в този момент, пеперудата се спусна плавно и грациозно, сякаш танцуваща по-звуците на прекрасна мелодия, и кацна някъде в тревата пред нея. Тия се запъти към мястото, където се бе изгубила пеперудата. Няправи няколко крачки и замря от изненада. Пеперудата беше кацнала върху изящно златно цвете, помахвайки приветливо с крилца. Тия приклекна до тях и бавно протегна ръка. Пеперудата не се помръдна. Явно нямаше намерение да бяга. Тогава дочу глас!
- Това е твоето златно цвете. А пеперудата са твоите желания.
Тия се огледа уплашено , но невидя никой!
- Не се страхувай! – продължи гласът. – Аз съм гласът на твоите желания.
Тия внимателно постави длан до пепрудата. Тя внимателно се прехвърли от златното цвете на нейната длан. Тия постави дланта на нивото на очите си и заразглежда внимателно пеперудата.
Изведнъж пеперудата изчезна. Останха само Тия и златното цвете. Златото блестеше на слънчевата светлина в своят величествен и всепленяващ блясък. Тия усети невероятна любов към това цвете. То бе толкова хубаво, така желано. В него имаше някаква магнетична сила, която неумолимо я привличаше. Простря бавно ръка и помилва златните листа на цветето. Усети, как някаква сила излезе от цветето и премина в нея. За миг почувства странна болка, но копнежа да бъде близо до своето златно цвете бе така неустоим, толкова страстен, така поглъщащ. Светът около нея изчезна. Бяха само тя и нейното златно цвете. Рожбата на желанията и. Отново странна болка прониза цялото и естество. Но магията на привличането между нея и цветето и беше толкова могъща. Плъзна ръката си надолу по ствола на цветето. Усети лека студенина. Но то бе така красиво! Така желателно! То беше нейното цвете!
Когато ръката и докосна почвата, спря за миг.
„ Дали, да го откъсна и да го взема със себе си или да го оставя?”
„ Не! Не го оставяй! „ – нашепна и отново гласът! „ Не забравяй, това е твоето злато. Та нали твоите желания те доведоха до него! То ти принадлежи. Ти имаш право да го вземеш. Ти можеш да го вземеш. Ти трябва да го вземеш! „
Тия стоеше ,като хипнотизирана, държейки с ръка цветето, готова да го откъсне. Очите и бяха широко отворени, вторачени в омайващият блясък на златото. Затаи дъх. Притвори очи. Приглътна жадно и... го откъсна. Сега то вече наистина беше нейно.
Поднесе го към носът си, за да се наслади на ароматът му. Вдиша дълбоко, предчуствайки блаженно, сладостта на ароматът му. Но, неусети нищо. Отвори очи. Цветето си беше там в ръката и, все така златно, все така блестящо на слънчевата светлина. Отново странната болка проряза тялото и ,но този път беше доста силна. Дори проплака. Усети, че нещо си бе отишло от нея. Почувства се много самотна.
Погледна цветето отново. Въпреки ,че бе красиво, то стоеше безжизнено и безуханно в ръката и. Едва сега забеляза,че в него нямаше никакъв живот. Това беше златно , но мъртво цвете. Заболя я още повече. Усети как хладнината, струяща от цветото, да обладава тялото и. Огледа се и тогава разбра ,че се е изгубила и че незнае пътя за обратно. Почувства се сама, ужасно сама и безнадеждна.
Златното цвете я беше пленило с красотата си, но в замяна бе отнело свободата и.
Желанията и я бяха заблудили и довели на неправилното място и сега незнаеше как да се върне там ,където принадлежеше. Макар и красива, пеперудата се оказа нейният собствен капан. Затвори очи и заплака неутешимо.
Подухна лек ветрец. Дочу се шумът на листата. Усети,че всичко около нея се движи, но неискаше да отвори очи. Страхуваше се. Настана отново тишина. Постоя така малко. Събра смелост и отвори очи. Намираше се отново в светът, който познаваше.
Вцепени се от изненада! Докъдето и стигаше погледът, виждаше множества хора, които също като нея, стискаха в ръка своето златно , но безжизнено цвете.