Оцелях напук на любовта ни,
дето искаше без жал да ме убие,
биеше с коприва мойте длани
и носа ми се опита да натрие.
И поръси ми езика с горчилка,
ала вярвах... че ще има бучка захар,
че ще има лековита билка
и те чаках денонощно плаха.
Ето, че след толкова шамари
и след неохотно напреглъщани сълзи
и след всички мои сбъднати кошмари,
вече не усещам да боли!
И към тебе вече плахо не пристъпвам,
всъщност си ми толкова досаден,
че ме дразнят вече твоите стъпки,
че не искам погледа ти жаден.
Оцелях напук на любовта ни-
буренясала и мръсна, и ненужна,
ти изпращаш ме с очи от плач продрани,
аз си тръгвам безвъзвратно чужда.