Поезията напира в теб,
докосва обичта
съюзява се с небето
и завързва на звездния
полилей
достига планината
откъм слънчевата и
страна
и прави път на птиците
и място за
еделвайсите...
Здравей, Лат!
Много мъдро стихче!
Прегръдка!
Re: ... поезия от LATINKA-ZLATNA на 27.01.2009 @ 11:02:00 (Профил | Изпрати бележка)
А-а-а колко светлина има в поздравчето ти, Синьо момиче!
Ще те заведа в Родопа планина и от там ще литнем заедно!
Ще прегънем Слънцето и то нас - също!