автор: Sarah

За изгревите и залезите, за гледането в тъмното, за обичането, за входовете и изходите

Обичам сутрините. Събуждам се в Стаята на изгряващото Слънце. То винаги ме търси там, а аз го чакам. Когато се появи му позволявам да обходи цялото ми тяло и му мъркам. То също мърка. Така изгряваме един за друг. Всяка сутрин го правим, защото се обичаме. Имам и Стая на залязващото Слънце. Там го изпращам. Гледам го, докато се скрие. То също ме гледа. Като започне да залязва присвивам очи, защото не издържам на погледа му. Малко преди да се скрие съвсем, то също присвива очи, защото не издържа на моя поглед. Така се изпращаме. Но не тъгувам за него, защото съм сигурна, че пак ще дойде. Дали то тъгува за мен, не знам. Но щом винаги се връща, значи ме обича.

Обичам и нощите. Тъмното си има своите добри страни. Хората погрешно си мислят, че очите ми виждат на тъмно. Обичам да опознавам света неосветен, защото тогава е по-истински. Красотата на осветените неща е лъжовна. Когато гледам с очите, виждам повърхността. Само на тъмно мога да разбера истината за света, защото тогава не го опознавам с очите, а с вътрешните си усещания. Луната например, мога да видя и на светло. Но само на тъмно могя да я усетя. Когато е пълна, на мен ми е приливно, изпълвам се с добри намерение и с желания да намъркам целия свят. Това, разбира се, е неизпълнимо, ама желанието да го правя ме променя. И звездите обичам, но с тях е още по-сложно. На светло не ги виждам. Усещам, че са Тук. Трябва да е достатъчно тъмно, за да ми се покажат. За тях много малко мога да разбера, като ги гледам в тъмното, защото представата за това как изглеждат пристига бавно в очите ми. Усещането за тях е това, което е важно. Тях ги гледам с широко отворени зеници, за да ги усещам по-силно. Ако се случи да не се появят, пак ги обичам. Хората не разбират и им е странно, как може да се обичат липсващи неща. Обичта е нещо, което не се проумява, просто се изпитва. Обичането е независимо от всичко.

Независимо е и присъствието. Забелязала съм, че където и да попадна, винаги има изход. Няма място на този свят, от което да няма изход. За това се разхождам спокойно. Освен това, всеки изход е вход към някъде. Няма начин да излезеш без да влезеш. Това му е хубавото на света. Няма как съвсем да излезеш от него. Всяка врата е изход от някъде и вход за другаде. Няма врата за никъде или още не съм минавала през нея. Продължавам да изследвам света. Ако я намеря, ще ви кажа.

_______________
Връзки:
Котка (Въведение)

">Част 1 - За това как ми поправиха мястото за точене на нокти и как умря Мишката на Тихата

Част 2 -За особеностите на половете и за изгубването и намирането

Част 3 - За това как сбъдвам мечтите си и за разликата между Тук и Там