Протестни мисли често изразявам в стихове
не знам достойнство ли това е или грехове?
Не знам, но продължавам с моя осъзнат тормоз
а някой някога ще вдигне ли за него тост?
Народът ни с афинитет е към разнообразия,
но често те не са такива, а са безобразия!
А жалкото е, че посипваме ги тях със пепел,
за мен пък трудното е, че на тях съм им свидетел!
Не мога аз лъжесвидетел да съм, както много,
дори не ги разбирам, че да ги осъждам строго!
Но те като ръжда покриват моята душа,
а аз не знам, със слово чисти ли се таз ръжда?!
Не пожелавам ролята да имам на будител,
но чувам глас протестен, пък на моя прародител,
животът си отдал за скъпата си татковина
и ми прошепва, че поставяме под нея мина!
А питам ви - мълчанието не е ли предателство?
Човек какво да прави при такова обстоятелство?
Не мога да мълча, че то е словото на мъртвите,
а жив съм и се кланям на дедите ни пред жертвите!
Ще продължавам мислите си с мойте стихове
ще продължа борбата си с фалшиви светове!
И ще милея за родината, за своя род,
като Паисий аз желая да сме пак наод!