автор: Ranobudniche

Обгръща ме стихиено безмълвие -
безсрамна кукувича прежда.
Грехът пронизва сляпото осъмване
чрез себе си във бяс ме пренарежда.
Прочитам за пореден път молитвата
да се превърна в нежното ти бреме.
Откъсвам ред след ред по листа
минути неживяно полу-времие.
С езика си извайвам сетивата ти,
с кафето във очите си те будя.
Покълваш -
дива
пролет е в недрата ми
и тръгнеш ли сега, ще оскотея.
По пътищата - някъде по спирките
загубих се. Онази - с ореолите.
Ще стана крадла. Алчна съм
до вричане.
За сънища в ръцете ти.
Ти - в моите.