автор: mariq-desislava

Би могло да се случи в друг живот,
в друга нагиздена повърхност да плиснеш
неведомото си познание и мрежите на разума
да спрат да оформят
думи- канибали,
но мирисът на живота запълва
всички остатъци от дух и зародиши на тленност,
всичко трябва да започне отначало,
наново да се родиш, да отхвърлиш пръстта
и вятъра да впрегнеш в основата на всички твои начинания.
Жизнеността е твърде тънка, с привкус на съдба,
вият всички твои сетива,
озъбени са всички твои пътища,
и цели,
и въжделения.
В сърцето на сцепените митове
отвори портата към вътрешността
на човешките дебри
и остани там със слънчеви призраци
по слепоочията и с Бог в лявото полукълбо на мрака.
Програмирай всичките си предопределени нереалности,
разкъсай и последната си окървавена рокля,
захапи последните прешлени на вечността,
запали гневните си изблици,
остави ръцете си да сънуват
и не се страхувай от нищо и от никого.
Сега твоят избор е по- важен от дреболиите,
гъделичкащи крилете на застаряваща пеперуда.
Сега ти си по- истински и по- тежък
от всеки друг на тази земя,
защото носиш в порите си дързост,
обемност,
размисъл,
чувства,
мисия.
Говориш нов език- хартиен и чуплив при докосване-
езикът на любовта,
удушил всички змийски настроения
и очаквания пепеливи.