автор: GARVAN

ГЛАВА 36
- ТОЙ -
Въпреки че беше имал много работа през деня, се прибра навреме.
Беше разговарял с Мустаков, този, който искаше да строи хипермаркет.
Разбраха се и след няколко дни работата по неговия проект щеше да започне.
През обедната почивка успя да излезе незабелязано от офиса. Нямаше го само няколко минути, достатъчни, за да извади от багажника на колата найлоновия чувал с окървавения овощарски трион, гумените ръкавици, електрошоковия апарат и обувките и да го хвърли в най-близкия контейнер за боклук. Едва ли някой клошар щеше да намери чувала. От наблюдение знаеше, че след не повече от петнайсет - двайсет минути колата по поддръжка на чистотата ще мине и ще изпразни контейнера.
За да не разберат подчинените му, изпрати sms на секретарката си, въпреки че тя беше в стаята, в колко часа ще си е у дома, за да не се разминат и сега я чакаше да дойде.
Вече се беше изкъпал и преди да седне пред телевизора си наля едно питие. Уискито се разля по вените му като огън. Навън ставаше много студено. Телефонът му иззвъня. С досада го взе и погледна дисплея. Беше подполковник Баташки.
- Ало, добър вечер господин подполковник. С какво мога да ви бъда полезен?
Баташки звучеше много развълнувано.
- Няма да ви отнемам много време. Обаждам се да ви благодаря! Вие сте един много умен, млад човек!
- Не ви разбирам! За какво ми благодарите? Та аз още нищо не съм направил за вас!
От другата страна на връзката се чу смехът на полицая.
- Направихте и още как! Няма да ви досаждам повече! Гледайте новините и ще разберете. Лека нощ!
- Момент. Дъщеря ви кога ще дойде до офиса ми?
- Когато вие сте свободен!
- Да дойде когато и е удобно! Но, за какво става въпрос.....
- Гледайте новините. Лека нощ и извинявайте!
Линията прекъсна. И без това щеше да гледа новините! Искаше да види докъде е стигнало разследването на убийството.
Емисията тъкмо започваше. Водещата изглеждаше перфектно с ярката си, червена коса.
- Емисията ни започва с новини от Пловдив. Днес изненадващо приключи разследването на скорошното убийство на Валентин Кирилов Митковски, известен в подземните среди като Главуча, извинете, като Главоча. Разследващите полицаи бързо са стеснили кръга на заподозрените за жестокото убийство и като главен заподозрян е бил идентифициран негов бивш учител от спортното училище в града. С повече подробности – нашият специален пратеник в Пловдив Добромир Гечев.
Картината на екрана се смени. Подполковник Баташки, с костюм на едро райе, седеше пред стълбите на входа на окръжното управление заедно с репортера. Явно записът, който излъчваха, беше направен малко преди Баташки да се обади.
- Разговаряме с главния областен следовател на Пловдив подполковник Баташки. - обяви репортерът.
- Господин подполковник, разкажете ни какво се случи днес.
- Добър вечер на вас и вашите зрители. Ще припомня, че преди няколко дни, на петнайсети този месец, беше убит един от известните престъпници в града - Валентин Митковски. Колегите работиха денонощно по случая и резултатите не закъсняха! - Баташки изглеждаше много горд. - Благодарение на високия професионализъм на колегите и на незаменимата помощ на някои големи специалисти, днес беше установен извършителят на тежкото престъпление.
- Споменахте, че сте получили помощ от странични специалисти. Пояснете за нашите зрители, какво имате предвид.
Баташки пое дълбоко въздух и продължи.
- Да, така е! Получихме много ценна помощ от един голям наш съгражданин. В съставянето на психопрофила на извършителя, основната роля изигра световно известният психиатър, професор - доктор Методи Попстанчов. За съвсем кратко време беше установено, че извършителят е психично болният Стамат Ботев. Бивш учител по литература в средното спортно училище, където е учил убитият.
Репортерът издебна мига, в който Баташки спря, за да си поеме въздух и успя да му зададе друг въпрос.
- Каква е била връзката между убиецът и жертвата?
- Уместен въпрос! Преди години, докато е бил ученик, Митковски и негови съученици случайно са разбрали, че учителят им Стамат Ботев е хомосексуалист и са го пребили жестоко. Свидетели е нямало и случаят е бил потулен. Вследствие на побоя, учителят е получил тежко психическо разстройство и по-късно е пенсиониран по болест....
- Тогава Митковски бил ли е наказан?
- Ще припомня, че в онези години, така наречената сега алтернативна сексуалност се третираше като престъпление! Както за Митковски, така и за другите участници в побоя не е имало никакви последствия....
- Задържан ли е вече заподозреният?
- За съжаление заподозреният се е самоубил в дома си в ЖК “Тракия”, буквално минути, преди колегите да пристигнат. Оставил е предсмъртно писмо, което за съжаление е много несвързано. Писмото е предадено за анализ на екип психиатри и психолози, оглавяван от професор Попстанчов.
- Има ли други, по-конкретни доказателства, че именно Ботев е извършителят на убийството?
- Да! В дома на заподозрения е открито палто, по което има големи петна кръв, за които още на място бе установено, че са от същата кръвна група, като тази на Главоча. Разбира се окончателно потвърждение ще имаме след няколко дни, когато ще са готови резултатите от ДНК теста. Така или иначе, можем смело да заявим, че случаят е приключен!
Репортерът като че ли се поколеба за малко, преди да зададе следващия въпрос.
- А открито ли е оръжието, с което е извършено престъплението?
- Засега не, но огледът на апартамента продължава.
Явно журналистът нямаше повече въпроси.
- Чухте разговора ни с главния следовател подполковник Баташки...
- Ако позволите бих искал специално да поздравя за професионализма майор Вълч.....
Записът от Пловдив прекъсна и предаването продължи от студиото.
- Както вече ви съобщихме, случаят с убийството на Валентин Митковски – Главоча беше изненадващо приключен. Заподозреният Стамат Ботев беше намерен тази вечер обесен на....
Вече не слушаше. Беше разбрал, какво е имал предвид Баташки, когато му се обади. Само недоумяваше, как кръвта на Главоча се е оказала върху палтото на онзи нещастник? Странно! Да не би да е бил там, когато..... Кой знае? Присегна се и взе телефона. Набра номера на Баташки и зачака. След секунда от другата страна чу гласът на подполковника.
- Разбрахте ли сега, защо ви поздравявам, господин архитект? – започна Баташки без да поздрави.
- Ами, честно казано – не! Но аз ви поздравявам! Така трябва да се работи!
- Скъпи приятелю, поздравих ви, защото онази вечер вие пръв се досетихте, че е възможно убиецът да е луд! Та вие ставате за полицай!
- Аааа....това ли било!? Е, аз само ви го подхвърлих.... А сигурен ли сте, че е той, искам да кажа, самоубилият се учител?
- Точно преди минута ми съобщиха, че отпечатъците му съвпадат с тези, открити върху ноктите на жертвата! Жалко, че не можах да го кажа пред телевизията.... Когато се видим ще ви разкажа всичко! Доскоро!
- Доскоро господин подполковник или да ви наричам вече полковник?
Баташки се засмя и нищо не каза. Колкото и да беше странно, изглежда беше така, както го видя по телевизията и както му го каза Баташки.
На входната врата се позвъни. Чак когато стигна до вратата разбра, че е забравил ключа в ключалката и отвън не може да се отключи. След няколко секунди целуваше приятелката си в коридора.