Колко ли живота изживяни
с теб ни е срещала съдбата...
По колко ли пътеки извървяни
споделяли сме хляба и борбата.
Колко пъти страстно сме се любили
и сме били горе в небесата,
колко пъти безумно сме убивали
своите чувства, копнежа и телата.
Колко пъти сме се разминавали,
във времето, дори и в пространството,
колко пъти сами сме побелявали,
на споделената любов без тайнството.
Колко пъти само сме се губили,
колко пъти и сме се откривали,
любовта си неведнъж прокудили,
с пепел косите сме покривали...
Магичен порив отново ни привлече,
в любов и вярност ни обрече!