автор: alabross

Пълно е с хора
в Очната клиника.
Комай ослепява тоя народ!
Стари и млади чакаме чинно
като пред тесен брод.
Зла самодива носи шишенце
в джоба си като патлак:
капне ти бързо
пареща течност
и те потупне:
„Юнак!”
И ето, зениците ни – разширени.
Чак ще попият деня.
Бодро виква цялото отделение:
„Светлина! Повече светлина!”
Ала безокият
и лъжеслепият,
дебелоокият и пусналият пердето,
и всеки, комуто око не трепва,
в Очната клиника
нямат сметки…
И аз ред чакам по направление,
и болка пари в слепите ми очи.
А който страда
от вътрешно зрение,
той стиска зъби
и си мълчи.