автор: GARVAN

ГЛАВА 34
- СЕСТРАТА -
Прибра се от Либия преди по-малко от седмица, с намерението да не се задържа много - много. Въпреки събитията с медиците там, отпреди няколко години, със съпруга и се бяха устроили прекрасно.

Трябваше да уреди някои документи във Външно министерство. Вече бяха решили да не се връщат, не и преди да се пенсионират. Бяха сметнали, че с парите, които ще спестят през следващите години и пенсиите, които щяха да вземат, няма да имат никакви проблеми да живеят във фамилната къща на мъжа и в Тревненския балкан.
Всяко зло - за добро. Наистина е така! Бързо стигна до този извод преди години. Ако не и се беше наложило да избяга от постоянния тормоз на брат си, нямаше да срещне Явор и кой знае накъде щеше да тръгне животът и?! Впоследствие отново и се наложи да бяга от него, но този път заедно със съпруга си. Ненормалното копеле беше закъсало за пари и започна да ги тормози денонощно. С пилешкия си мозък си мислеше, че щом и сестра му и зет му са лекари, са пълни с пари.
Мразеше го! Мразеше и покойния си баща, маниак на тема спорт, за когото беше по-важно синът му да стане спортист, отколкото да е грамотен. Спомняше си деня, в който брат и си дойде у дома и каза, че е приет в спортното. Баща им се напи от радост и накара нея и майка и да му пеят и танцуват до три и половина през нощта, докато не заспа на масата. Брат и седеше до баща си и се смееше на майка си и сестра си. Още от съвсем малко момченце беше фрапиращо тъп!
Мразеше и майка си, също покойница. Мразеше я за това, че не напусна баща и още преди години. Да не се разваляло семейството...... Мразеше я и за това, че изобщо беше родила онова изчадие Валентин! Жалко, че баща и беше починал още в началото на осемдесетте! Сигурно щеше да е неимоверно горд със сина си!? С избръсната глава, без врат, целият в злато и с цяла кошница престъпления, в процес на разследване и още вероятно два пъти по толкова, недостигнали до знанието на правосъдието.
И като за капак, това с момиченцето! Когато нейна приятелка и изпрати писмо, придружено с цял куп изрезки от вестници, с което и съобщаваше за извършеното от брат и и се струваше, че хората по улиците на Триполи я гледат с упрек и насмешка. Нямаше как това да е истина, но известно време не искаше да излиза от квартирата. Не можеше да проумее, че това е истина!
След два месеца и се наложи да се върне спешно в България, за да уреди погребението на майка си. Старицата не беше могла да понесе срама и беше получила удар. Можеше да понесе постоянните гаври на съпруга си и по-късно простотиите на Валентин, но това не можа!
Докато пътуваше в самолета тогава се молеше не толкова за душата на майка си, най-накрая получила избавление от ужасния си живот, колкото за това, да не би някой “услужлив” прокурор да пусне брат и от следствения арест за погребението! Направо я втрисаше при мисълта, че може да се срещне с Валентин!
И този път беше така. Още с пристигането на летището в София започна да се оглежда тревожно, дали няма да го види на терминала за посрещачи. Знаеше, че няма начин той да знае, че си идва, но.... Налагаше и се остане в столицата заради работата в министерството и това донякъде я успокояваше. Колкото по-далече от Пловдив и съответно брат и, толкова по-добре! Скоро щеше да се успокои. Пет дни след пристигането си чу по новините за убийството му!
................................
За миг се поколеба преди да влезе в районното управление на полицията в Пловдив. Мисълта, че този път наистина ще я отъждествят с престъпника, който блудства с малки деца, я смазваше! Замисли се защо изобщо и трябва да се интересува от брат си, заради когото замина за чужбина!? Все пак и е брат. Колкото и лошо да се е държал с нея и с майка и, вече е покойник и тя е единственият му роднина. Не го беше планирала, а и как ли би могла, но трябваше да се погрижи за тялото му. Пое въздух дълбоко и пристъпи през входа. Неуверено се огледа и се приближи към кабината на охраната.
- Добър ден.
Полицаят я погледна без какъвто и да било интерес и нищо не каза.
- Бих искала да говоря с лейтенант Георгиев.
Беше си записала името му, след като го гледа по телевизията.
- Не може! В момента е на заседание. – полицаят продължаваше да изглежда незаинтересован.
- А кога бих могла да разговарям с него?
- Няма да може да говорите с него, защото работи по много важен случай!
Не се виждаше добре отвън, но май полицаят четеше вестник.
- Не е ли по-редно все пак да го уведомите, че го търсят? – полицаят я погледна, този път вече ядосано. - Знам, че работи по важен случай и точно за това искам да говоря с него!
- Вие да не сте журналистка? Предварително ви казвам, че ако е така няма да ви приеме! Вече и други се опитаха да....
- Аз съм сестра на убития!
Униформеният я изгледа невярващо и вдигна слушалката на телефона.

В кабинета на втория етаж, където и каза униформеният, че ще я приеме Георгиев, нямаше никой. Беше я предупредил, че може да се наложи да почака известно време. В коридора беше мрачно и студено. Добре, че не и се наложи да чака дълго! Скоро лейтенантът се появи, придружен от още един човек. С известна изненада установи, че на екрана Георгев изглежда по-висок, отколкото е в действителност.
- Добър ден. - поздрави я той и и подаде ръка. - Казвам се Георгиев, а това е майор Вълчанов. Той е моят партньор и заедно с него работим по случая на брат ви. Моите съболезнования!
Вълчанов и кимна мълчаливо и също и подаде ръка.
- Благодаря. Казвам се Йосифова. Това е фамилията ми по съпруг.
Георгиев кимна за пореден път, докато отключваше вратата на кабинета си.
- Моля, заповядайте. – в кабинета му също беше мрачно. – Съжалявам, че ви приемаме в такива условия, но и полицията, както и всичко у нас съществува в постоянен дефицит на всичко. Дори и най-елементарното.
- Разбирам. Не се притеснявайте.
Вълчанов кавалерски я изчака да влезе в кабинета преди него.
- Заповядайте, седнете.- Георгиев и посочи един стол със стара, протрита тапицерия. - Доколкото знам работите в чужбина. Съжалявам, че точно по такъв повод ви се е наложило да се върнете в България...
- Не, причината е друга. Тук съм от преди една седмица по друга работа, но не съм се срещала с брат си. Не поддържахме връзка от доста време. Малко е
дълго за обяснение.
- Да, разбирам, не е нужно наистина... Предполагам, че ще искате да научите подробностите?
- Доколкото е възможно, разбира се. Надявам се да не създам неправилно впечатление, но аз очаквах брат ми да свърши по такъв начин. – двамата мъже я гледаха със съчувствие. - С този начин на живот.... какво ли друго го очакваше!?
- Уверявам ви, че се работи усилено и в най-скоро време ще имаме конкретни резултати по разследването! Не съм сигурен, че прекалено многото подробности около убийството ще ви се отразят добре. – изглеждаше искрен. - Сега сигурно сте много разстроена...
- Не знам дали ще се разстроя повече, така че ви моля да не ми спестите нищо. Ако е възможно, разбира се.
- Естествено има неща, които спадат към така наречената категория “следствена тайна”, но като на близък роднина бих могъл да ги споделя с вас. Съгласен ли си?
Въпросът беше към Вълчанов.
- Да, да. Няма проблем. Все пак ще ви помоля, госпожо, да не ги споделяте по никакъв повод с никого! Само да научат журналистите за вас няма да ви оставят на мира!
- Разбирам напълно! Нямам много познати, с които да споделя, а и скоро, до два - три дни, се връщам в Либия.
- Аз се чувствам много неудобно, но съм длъжен да ви кажа, че до това време няма да можете да погребете брат си. Има процедури, които налагат тялото да остане още известно време в Съдебна медицина.
- А ако мен ме нямаше, кой щеше го погребе?
- Други роднини нямате ли?
- Не, за съжаление.
- В такъв случай, ако вас ви нямаше, погребението щеше да е за сметка на общината.
- Предпочитам да оставя пари на когото трябва, за да се уреди този проблем, но нямам възможност да остана за по-дълго време в България.
Двамата полицаи се спогледаха.
- Явно не сте били особено близки с брат си? – Георгиев не изглеждаше много изненадан.
Госпожа Йосифова се усмихна тъжно.
- На такъв човек едва ли някой може да му е близък! Освен ако не е като него, естествено. Ще ми разкажете ли какво се е случило? Не искам да ви отнемам много време....
- Да, разбира се. Предварително искам да ви предупредя, че не мога да ви покажа снимки от местопрестъплението. Забранено е по време на следствието. Форманост, която трябва да спазим, няма как.
Йосифова кимна.
- Та така. Преди три дни, вечерта на 15-ти този месец, брат ви отива с приятели на концерт на известна певица, в много популярното в града заведение “Каруцата”. Какво е правил вътре не е толкова интересно, най-вероятно това, което са правили всички. Пил е, танцувал е и, неприятно ми е да ви го съобщя, но е употребявал и наркотици. Вие знаехте ли, че брат ви ползва такива неща?
- Не, но предполагах. Няма как да си като него и да не си и наркоман!
Георгиев я изгледа за малко и продължи.
- Някъде след полунощ, не може да се каже точно в колко часа, брат ви излиза от заведението, за да отида по нужда и не се връща повече. Не е използвал тоалетната на заведението, а е излязъл извън него. Защо, не е ясно. Никой не е забелязал, че го няма доста време до момента, в който негов приятел, известен наркодилър, е започнал да се пазари с певицата, за която ви казах, за едни малко по-деликатни неща. – за секунда Георгиев спря, за да погледне как реагира Йосифова на разказа му. На лицето и нямаше никаква емоция. - След като се е разбрал за себе си е потърсил и брат ви, но не го е намерил в заведението. При разпита, въпросният приятел на брат ви не можа да даде смислен отговор на въпроса, защо не го е потърсил навън. Факт е, че всички в компанията в която е бил брат ви, в най-лошия случай са били много пияни. Да не говорим, че повечето са били и пияни и дрогирани.
Спря за малко, колкото да запали цигара и продължи.
- Тялото на брат ви е открито около пет и трийсет сутринта от възрастен човек, разхождащ кучето си. Веднага е уведомил органите на....
- Как е убит?
Настана неловко мълчание. Вълчанов също запали цигара.
- Не съм сигурен, че ще ви се отрази добре! Направо не знам как ще ви заведем в моргата! Гледката е....
- Господин полицай, аз съм медицински работник и ви уверявам, че няма да ми подейства, кой знае колко зле. А и освен това нямам намерение да ходя в моргата!
Георгиев и Вълчанов се спогледаха отново.
- Смъртта е настъпила вследствие голяма загуба на кръв. Много мъчително! Според съдебния лекар агонията е продължила повече от двайсет минути! Загубата на кръв е причинена от.....
Най-неочаквано госпожа Йосифова се разплака.
- Защо? Защо, Боже?! – сълзите, едри като грахови зърна, се търкаляха по лицето и и падаха върху реверите на вълненото и палто. – Трябваше още тогава, на времето, когато беше в спортното, да го накажат! Беше още дете, можеше и да се поучи и да не стигне до тук! Ох, Боже!
Вълчанов извади от джоба си едно пакетче хартиени салфетки и и го подаде.
- Благодаря ви! Ама на, такива бяха годините. Нали беше добър спортист – веднага стана комсомолец, отвсякъде го ухажваха. Дадоха му стипендия. Помисли си, че всичко му е позволено! Извинявайте, че ви губя времето с такива неща.
- Нищо, говорете. Така ще ви олекне поне малко.
- Трябваше да го накажат тогава! Ама нали е комсомолец...
Вълчанов се прокашля леко.
- За какво става въпрос?
- Уж детски простотии, но с много лоши последици! Брат ми, май че беше във втори курс тогава. Една вечер с негови съученици избягали от общежитието на спортното и отишли в някакъв близък ресторант да пият бира. Извинете, господин полицай, може ли една цигара? – Георгиев и подаде пакета и запалката. - Аз не пуша по принцип, но... Та изпили по няколко бири и тръгнали да се прибират. По пътя някой предложил да се завъртят из Ловния парк. Тогава това място беше много по-малко посещавано и там се събираха хомосексуалисти. Впоследствие, се оказа, че доста често момчетата от спортното ходили там, за да издевателстват над тях и да ги обират. – Йосифова се закашля от цигарата. – За беда обаче попаднали на учителя си по литература. Той също бил хомосексуалист. Представяте ли си, каква била радостта им да видят там учителя си?! В ония години беше така! Щом си хомосексуалист трябва да се криеш, иначе - затвор! Зарадвали се, защото им паднала възможност да се разправят с даскала си без да се страхуват, че ще се оплаче на някой!
- И какво е станало?
Във въпроса на Георгиев имаше повече любезност отколкото любопитство.
- Така жестоко го бяха пребили, че човекът лежа в болницата няколко месеца! Можете ли да си представите?! Не им стигнал умът да спрат навреме! Ритали са го в главата и в тестисите.
- И как завърши всичко?
- Нали ви казах. Оправдаха ги! Те комсомолци, той хомосексуалист.... Всичко се потули! Най-лошото е, че учителят така и не можа да се възстанови. Дали е още жив, не знам. След този случай го уволниха и той се побъркал. Какво е станало с него не знам. Спомням си, че е стигнал до там, че е лекуван в психиатрия.
Очите на госпожа Йосифова бяха толкова замъглени от сълзите, че не успя да забележи мигновения поглед, който си размениха двамата полицаи.
- Госпожо Йосифова, - Георгиев звучеше така, сякаш внимаваше да не провали много важни преговори. - Спомняте ли си как се казваше учителят?
Йосифова го погледна с празен поглед и издуха носа си в размекнатата от сълзи кърпичка.
- Не мога да се сетя, за съжаление. Доста години минаха от тогава! Съжалявам!
- А поне на колко години е бил...
- Не много възрастен...около четирийсет, четирийсет и няколко....
- Благодаря и това е нещо! - Вълчанов гледаше въпросително колегата си.
Георгиев му кимна сякаш в знак на съгласие.
- Не знаете колко ни помогнахте! - Вълчанов стана от стола и се обърна към жената.
- Извинявайте, но аз ще трябва да тръгвам. Имам да свърша нещо. Все пак не можете ли да си спомните името на учителя?
Йосифова поклати глава отрицателно.
- Не, наистина не го помня. Важно ли е?
- Важно е, но не се безпокойте! Бързо ще разберем, как се казва. Георгиев, аз ще уведомя шефа и ще събера хората. Ще те чакам долу. Побързай!
Почти на бегом излезе от стаята, но след секунда се върна отново.
- Довиждане госпожо. Благодаря ви!
- Довиждане! – Йосифова не разбираше нищо.
Георгиев погледна почти демонстративно часовника си.
- Искате ли да ви разкажа подробности относно това, как точно е бил убит брат ви?
- Много ли е било брутално?
- Брутално е меко казано!
- По-добре недейте....
Йосифова заплака отново.