автор: MaryLee

Някои дни се проточват,
но винаги свършват
и свършват така:
ставам чакалня на гара -

всички минават през мене,
а после се качват на влака,
където веднага пускат гледките
да препускат
от двете страни на главите си,
докато те уморено притварят очи
и сънуват...
чакалня на гара.

Нереална, неонова, празна -
последният влак е заминал.
Вече изобщо нищо не чакам,
Но, не зная защо - не затварям.