автор: GARVAN

ГЛАВА 33
- ТОЙ -
Събуди се доста късно по неговите критерии. Обикновено ставаше не по-късно от пет и половина – шест без петнайсет, но умората от предното денонощие и водките от снощи, в компанията на подполковник Баташки, си казваха думата. От кухнята миришеше на палачинки.
Стана и нахлузи чехлите. Тя седеше на масата в просторната кухня и пишеше нещо на лаптопа. В първия момент даже не го забеляза.
- Добро утро! Защо не ме събуди по-рано?
Спря да пише и го погледна усмихната.
- Опитах се, но като видях колко сладко спиш, се отказах. Как си? Още ли си отпаднал? Снощи можеше и да пропуснеш срещата с онзи полицай. – отвърна на целувката му и затвори компютъра. - Не мога да се начудя! Вчера пропусна среща с клиент от първа величина, защото не се чувстваше добре, а не отложи разговора с полицая!
- Направила ли си ми кафе? Направила си....
Кафето ухаеше чудесно.
- Какво да кажа в офиса? Ще ходиш ли днес на работа?
- Като се обадиш реши в движение..... импровизирай. Каквото кажеш - това ще направя.
- Нямам намерение да се обаждам, а да отида в офиса. Има разлика.
Още с първите глътки усети как кафето се разлива по тялото му. Облегна се на бара до мивката и се загледа в нея.
- И ще ме оставиш да се мъча сам!? Не вярвам! Не може да си толкова жестока!
Тя също си наля кафе.
- Да! Ще отида в офиса, а няма да се обадя по телефона, защото въпреки че съм гадже на собственика на фирмата, аз работя там! И поради това трябва, искам или не, да отида! Ясно?
- Ясно!
- А ти, понеже си собственик, можеш и да не идваш там изобщо!
Бързо го целуна и пак седна пред лаптопа.
- Знаеш ли какво ми хрумна? – тя тъкмо отваряше отново дисплея. - Искаш ли да работиш оттук? Ще ти прекарам някаква много бърза интернет връзка и ще си винаги тук при мен. Какво ще кажеш?
Погледът и беше достатъчно съдържателен, но му отговори.
- Много добре знаеш, че е невъзможно! По-добре да не го обсъждаме.
- Да, по-добре да не го обсъждаме засега. Ще отида да пусна телевизора.
- Добрееее..... - явно внимаваше в нещо.
Абсолютно безшумно огромният екран се включи. Беше на някакъв френски канал. Погледна стенния часовник, тъкмо щеше да хване новините в седем. Още не бяха започнали, вървеше реклама на банка, предлагаща нов ипотечен кредит. Новините започнаха след нея.
- Добро утро, уважаеми зрители! Все още няма конкретни сведения по разследването на убийството на Валентин Митковски – Главоча, извършено предната нощ в Пловдив. Главният областен следовател подполковник Баташки заяви, че се работи по няколко версии, но отказа да обясни, какви точно са те. Полицията отказа да уточни, по какъв начин е бил убит Митковски. Според непотвърдена информация от източници, пожелали анонимност, убийството се отличава с изключителна жестокост и показност.
- Пак ли гледаш за този, дето са го убили? Не е хубаво да се гледат такива неща рано сутрин!
- Любопитен съм.
- Ще ходя. Какво реши, ще идваш ли на работа днес?
Преди да и отговори я целуна отново.
- Да, ще дойда. Ще ме изчакаш ли? Малко ще позакъснеем, но...
- Не! Ще отида преди теб. Не ми се иска да влезем заедно в офиса. А и някой може да види, че слизам от колата ти. Не искам да ни одумват.
- Добре де..... докога ще се крием? Не може вечно да я караме така, като партизани!
- Ще го обсъдим. Отивам да се приготвя. – наведе се към него и го целуна по врата.
Беше права. По-добре беше да не отидат двамата! Снощи беше забравил да се освободи от триона и днес трябваше задължително да го направи! По телевизията вече предаваха международните новини. Замисли се, дали не беше сбъркал, като се довери на непознатото момиче в чата? Ами ако кажеше на някой? Не, че това го притесняваше особено, но по-добре щеше да е, да не и беше казвал! Най-вероятно изобщо не му беше повярвала.