Когато Последното морско чудовище нападна поредната лодка, то все още не знаеше, че това е най-големия китоловен кораб.
Когато екипажът на китоловния кораб преодоля първоначалното си стъписване при вида на нападналото ги чудовище, се задейства рутината на китоловците. Така много скоро от Последното морско чудовище остана само чудовищен труп.
Капитанът на кораба бе много уплашен. Очакваха го чудовищни санкции от Комисията за защита на чудовищата към Европейския парламент.
На помощ се притече онзи невзрачен естествоизпитател, намиращ се по незнайно какви причини на борда. Така се появи неговия научен труд, където той в 943 страници аргументирано (но и много увлекателно) доказа, че морски чудовища не съществуват и никога не са съществували. Дали за пълнота на научната си работа или поради някакво свое моментно хрумване, но естествоизпитателят бе скрил в последната точка на своя труд една клетка, взета от Последното морско чудовище.
През следващите години този труд стана бестселър и бе четен от милиони хора. Само издателите знаеха колко трудности им бе създала една единствена точка. Последната.
Читателите така и не забелязаха, че книгата е издавана без последната си точка и мислеха, че вече знаят цялата истина.
Тодор Захаринов