автор: alabross

Знам, че личният опит е скъп.
Трупат се грешките неусетно.
Но едно е на собствен гръб,
друго – за чужда сметка.
Там умуват
кое не бива,
какво е криво,
защо не става…
Аз обаче
ще гоня дивото,
защото то
има право.
Тъй че вече няма какво
да ми говорят по принцип:
онзи, дето е в мнозинство,
вече не е единствен.
Всички, които
са част от стадото,
дори не чуват, че блеят.
Човек без вътрешна интифада
обречен е да не смее.
И днес, след толкова изпитания,
не търся лека страна.
Знам:
голямото разстояние
е само в дълбочина.