автор: samuka

Ти искаш да си стих за него,
със образи, дълбок и овладян,
красив и никога до края непрочетен,
със мъка от творец угрижен изживян!
Ти искаш да си морски бриз в косите,
да бъдеш утрото му всеки ден,
със свойта нежност да предложиш и звездите,
да има всички светове на твоя плен.

Ти искаш да си светлината му във мрака,
със тебе да преброди страшната гора
и носейки те в себе си да чака
отново да се спусне вечерта.

Ще бъдеш прилив на брегът му,
ще галиш нежно всяка негова скала,
отново и отново ще се връщаш,
отмивайки от вените солта.

Дори скалата знаеш, че не може
на времето да устои,
за туй понякога, когато се наложи,
прохладен дъжд за него ще си ти.

Така за него и във него ще пребъдеш,
във всичките му светове,
във всеки негов миг,
макар той никога да не узнае,
коя си и какво си всъщност ти!