автор: mariq-desislava

музика

"Улисаното ми сърце шепти и тръпне
и сричковата кръв на думите изтича."

Дилън Томас

Тази жена от думи, която ме навестява
в най- безразсъдните часове
и кове сричките ми с чукове от светли идеи,
а после ги спитва в менгемето на земята
и оттам простудена ме наказва
с нощна врява,
за да забравя как съчките на духа ми
се превърнаха в дервиши, отдаващи се
слабоволево на всеки срещнат странник,
преоблечен като спасителен мъж,
чукащ на вратата,
тази жена всъщност е орисницата ми-
смъртта.